Адвокатът с кучето

— Ами удовлетворението от истината? — възмутих се аз.

— С такива въпроси ли ще прахосате петнайсетте си минути?

— Запознат ли сте с обстоятелствата около атентата?

— Разбира се. Бях там — отвърна той.

Това ме изненада. В доклада не се споменаваше, че Микелсън е присъствал на мястото в онзи ден.

— Какви са шансовете петролният министър да не е бил мишената?

Той реагира едва забележимо; въпросът ми го изненада.

— Защо питате?

— С въпроси ли ще прахосате петнайсетте ми минути? — попитах аз.

— Не се правете на умник.

— Разбрах, че след като е минало през проверката, момичето е можело да отиде където поиска. Доста се е мотало, но така и не е доближило министъра. Той почти оцелял, докато повечето от жертвите били убити на място.

Той изгуби цяла минута от моите петнайсет в мислене.

— Тогава кой е бил мишената?

Свих рамене.

— Не знам. Още не съм стигнал дотам. — Не си направих труда да добавя, че очевидният начин да разбера кой е бил мишената ми хрумва точно в момента. Имам си правило да не разкривам нищо на никого, преди да съм наясно как това ще се отрази на клиента ми. — Зная обаче за другите мишени.

— Това прозвуча малко загадъчно — каза той.

— Мисля, че поне двама от уволнените войници са били убити. Друг в момента пътува насам.

— За да се предаде ли?

— За да говори с мен.

— Погрижете се да му осигурите подходяща защита.

— Това ще бъде грижа на щатската полиция.

Той се замисли за няколко секунди.

— Явно версията на армията ще претърпи малка ревизия. — Не изглеждаше очарован от подобна перспектива; ако Сантяго проговореше, замазаната версия на армията щеше да изглежда нелепа. — Трябва първо ние да говорим със Сантяго — каза той. — Това е въпрос на военните.

— Вече не. Той е уволнен. И военните са имали предостатъчно време да говорят с него, докато са писали доклада си.

Той осъзна истината в думите ми и кимна.

— Може би следващия път ще бъдат по-изчерпателни.

Използвах остатъка от времето си да го попитам дали има представа какво е съдържал пликът, който Ърскин е подавал на убиеца си, преди Майло да избяга с него. Той призна, че няма представа, но добави:

— Ако откриете, уведомете ме.

— Ако открия, ще уведомя съдебните заседатели.

— Знаете ли, срещнах се с клиента ви при едно от пътуванията ми там. Първокласен тип е. Мислите ли, че можете да го измъкнете?

— Ако не успея да го измъкна, нищо друго няма значение.

— Искате да кажете, че истината сама по себе си не е награда, така ли?