Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
Грей подаде фенерчето на Роланд и извади стария ключ на Кирхер. Наложи се да се опре на скута на статуята, за да стигне до короната.
— Внимателно — предупреди го Роланд.
Грей пъхна докрай ключа в кръста. Завъртя го на пълен оборот — но не се случи нищо. Опита отново, но със същия резултат.
— Може ключалката да е счупена — каза Лена и скръсти нервно ръце на гърдите си.
Грей потрети опита си и усети леко напрежение, което се засилваше с всяко завъртане.
— Вътре сякаш нещо се затяга.
— Продължавай — подкани го Роланд с надежда в гласа.
Грей се подчини и продължи да върти ключа. Напрежението продължаваше да расте. Той разбра на какво се надява Роланд.
„Навивам нещо“.
След малко вече трябваше да полага усилия, за да продължи да навива; малките черепи се забиваха в пръстите му. Накрая нещо в статуята изщрака и бронзът звънна като камбана.
Грей се сепна и се дръпна назад, като измъкна ключа.
Роланд го сграбчи за лакътя — не за да не падне, а от смайване.
— Вижте!
Статуята забръмча и по дължината на Мадоната се появи тъмна линия. Статуята се отвори сама на две половини, подобно на някакъв бронзов саркофаг.
Кухата скулптура криеше в себе си останките на древен скелет. Но не просто сложен вътре. Костите бяха внимателно подредени и прикрепени към бронза, разположени точно като Мадоната. Фигурата седеше безметежно, празните очни кухини се взираха надолу към тях под изпъкналите надочни дъги, така различаващи се от тези на съвременния човек.
— Открихме я — прошепна Лена. — Открихме Ева.
— И това не е всичко — каза Роланд и пристъпи напред. — Вижте какво държи.
В едната си ръка скелетът държеше еднометрова тояга от кост, която лежеше в скута му, подобно на Мадоната, държаща младенеца Иисус, но не той привлече най-силно вниманието им. На едното коляно беше поставена каменна топка с размерите на грейпфрут.
Грей я освети с фенерчето си и се взря в изваяните по нея детайли — кратери във формата на звезди и гладките равнини на морета.
— Това е макет на Луната — каза Роланд. — Почти съвършено копие.
Лена пристъпи още по-близо.
— Невъзможно.
Грей не разбираше реакцията им. Роланд вече им беше показал рисунки на отец Кирхер, изобразяващи лунната повърхност. Находката не би трябвало да предизвика такива невярващи физиономии.
— Какво има? — попита той.
Лена го погледна. Наложи се да преглътне, преди да успее да отговори.
— По задната част на сферата още има парченца калцит.
Грей се намръщи неразбиращо.
— Това не е от времето на отец Кирхер — обясни Роланд. — Топката трябва да е била взета от онази ниша в праисторическата скулптурна галерия, за която ти разказахме. Личи си, че е откъсната от мястото ѝ, след като е била покрита с калцитни отложения през хилядолетията.
Лена посочи.
— Което означава, че макетът на Луната трябва да е на десетки хиляди години.
Грей се загледа в загадката.
Това вече беше невъзможно.
Роланд отстъпи крачка назад и вдигна ръка към челото си.
— Нищо чудно, че Кирхер е бил така обсебен от Луната, докато е търсел източника на древното познание. Подобно на нас, той би трябвало да разпознае невъзможността на тази находка.
— Може би затова е запечатал онези пещери — каза Лена. — И е оставил предупреждения никой да не влиза в тях.
— И затова накрая е скрил всичко тук — добави Роланд.
Лена докосна ръката на свещеника.
— По този начин Кирхер се доказва като истински учен. Защитил е и е запазил откритието си за бъдещите поколения.
Роланд въздъхна.
— Вероятно е прекарал последните години от живота си в тайно изучаване на всичко това. Споделил е наученото само с най-близките си колеги. И макар вероятно да не е разбирал напълно откритието си, очевидно е започнал да го почита.
Грей погледна прекрасната изработка на механичната Мадона. Нямаше как да не се съгласи със свещеника.
Лена вдигна ръка към дългата тояга между пръстите на скелета.
— Мисля, че е от слонова кост, може би от бивен на мамут.
— Какво трябва да представлява? — попита Грей.
— Не знам. Може би бастун. Ако се съди по артритните промени по някои от костите, тя е умряла много стара.
Грей се загледа в тоягата. Имаше чувството, че това е нещо повече от обикновен праисторически бастун, особено след като беше изложен по този начин. Можеше да различи едва доловими резки по дължината му, подобно на някакъв праисторически метър.