Сянката на планината

хиляди причини са всичко, което трябва да изтъкна пред помощник-инспектора, за да Дам

пълно… обяснение… на молбата си. Ще съм ти благодарен, ако ми спестиш този труд и

приемеш обяснението лично.

Сантош идваше с чая и краката му затропаха по дъските на дървената веранда. Дилип

Светкавицата бързо посегна и прикри дланта ми. Аз приплъзнах моята обратно по бюрото, а

той придърпа банкнотите към другия край и ги пъхна в джоба си.

— Колежанинът — рече Дилип на Сантош, щом младият полицай сложи чая пред

нас. — Онзи, дето го докарахме от нощния клуб късно снощи. Доведи го.

— Слушам! — отвърна Сантош и изтърча навън.

Младите полицаи се върнаха в кабинета, но Дилип вдигна длан и ги спря.

— Какво правите тук?

— Ние… ние проверихме долната казарма, сър, точно както ни наредихте. Всичко е в

ред. И тъй като видяхме, че поръчахте чай, та си рекохме, че бихме могли…

— Пак я проверете! — кресна Дилип Светкавицата и отново насочи вниманието си към

мен.

Младите полицайчета ме изгледаха, после свиха рамене и пак се помъкнаха навън.

— С нещо друго да ти помогна? — попита жлъчно Дилип.

— Всъщност… можеш. Да си чувал нещо за мъж със снежнобяла коса и тъмносин

костюм, който разпитва за разни неща по улиците тук, в Колаба, от две седмици насам?

Мислех си за Зодиакалните Джорджовци и тайнствения им преследвач. Ако Дилип

имаше някаква информация за мъжа, който се интересуваше от тях, щеше да си заслужава да

я купя.

— Син костюм и бяла коса? — замисли се той. — И дали съм виждал такъв мъж?

— Мога да измисля хиляда причини защо бих искал да понауча това-онова за него.

Той се усмихна. Извадих парите от джоба си и ги плъзнах докъм средата на бюрото, също както преди, прикрити под шепата ми.

— А аз мисля, че тези причини — усмихна се той — би трябвало да те отведат при

господин Уилсън в хотел „Махеш".

Той посегна да захлупи дланта ми със своята. Поколебах се.

— Кой е той? Какво е искал?

— Търси някого. Повече не пожела да ми каже. Плъзнах ръката си назад, той взе парите.

— Ти помогна ли му да го намери?

— Не пожела да ми даде достатъчно обяснения, затова го изхвърлих оттук.

— Ако той… — подзех, но точно тогава Сантош влезе в кабинета с Фарзад.

По младия парсийски фалшификатор нямаше кръв, но доста се бе сгърбил. Очите му

бяха широко разтворени от страх, гърдите му учестено се надигаха и спадаха, дишаше

накъсано. Много пъти бях виждал този поглед — поглед на мъж, който мисли, че ще го

пребият до смърт. Когато ме съзря, лицето му грейна и се завтече към мен.

— Ей, човече, ама как се радвам да те видя! Аз… Станах и го прекъснах, опрял длан на

гърдите му.

— По-полека — казах бързо, разтревожен да не изтърси нещо, което не исках да стигне

до ушите на Дилип Светкавицата. — Изкажи си почитанията на сержанта и да се махаме