Едно на милион
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #24
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Едно на милион». Краткое содержание книги:
Ричър пътува с автобус из Америка без конкретна цел, без да бърза заникъде. Но слиза от него, за да помогне на възрастен човек, който очевидно ще стане жертва на обир. И… нали знаете какво казват за добрите дела? Не остават ненаказани.
Старецът, на когото Ричър помага, е допуснал огромна грешка. Притиснати от обстоятелствата, той и съпругата му са взели голям заем от много опасни хора. От банда, която владее половината град. Най-неочаквано Ричър се оказва между двете гангстерски групировки, които се борят за надмощие. Той знае, че трябва да остане поне на крачка пред лихварите, рекетьорите и наемните убийци. Знае и че изгледите за успех не са на негова страна. Но Джак Ричър вярва в един конкретен вид правосъдие… макар че шансът да успее е едно на милион.
Мъж и жена.
Ричър се извърна с лице към него и използва маневрата, за да прикрие крачката, която бе изминал напред.
— И за какво трябва да останем? — попита той.
— За въпроси.
— Питай.
— Моят шеф ще задава въпросите.
— Къде е той?
— Идва.
— Какво иска?
— Много неща.
— Добре — каза Ричър. — Свали оръжието, излез на тротоара и ще го изчакаме заедно. Тук, на улицата. Докато дойде.
Мъжът остана приклекнал зад вратата. Пистолетът не помръдна.
— И бездруго не можеш да го използваш — продължи Ричър. — Шефът ти не би искал, когато дойде, да ни завари мъртви или ранени, в шок или в кома. Или изпаднали в травматично разстройство. Защото той иска да ни задава въпроси. А и ченгетата няма да толерират подобна постъпка. Каквато и уговорка да си мислиш, че имате с тях. Стрелба на улица в центъра на града несъмнено ще предизвика реакция.
— На умен ли се правиш?
— Не, но се надявам ти да се окажеш умен.
Пистолетът не помръдна.
Което бе добре. Спусъкът бе важна част. А също и показалецът. Който бе свързан с централната нервна система. А тя на свой ред можеше да блокира, дори за секунда-две, задръстена от мисли, догадки, съмнения…
Или поне да се забави малко.
Ричър пристъпи още една крачка напред. Вдигна леко лявата си ръка с протегната длан, сякаш опипваше въздуха пред себе си, в жест на умиротворение, но и на неотложност, сякаш трябваше да реши спешен проблем. Погледът на мъжа проследи движещия се обект и като че ли не забеляза дясната ръка на Ричър, която също се движеше, но по-бавно и по-ниско. И се плъзна незабелязано в десния джоб, където се намираше онзи пистолет, за който Ричър вече знаеше, че стреля.
— Ще чакаме в колата — каза мъжът. — Не на тротоара.
— Добре — съгласи се Ричър.
— При затворени врати.
— Разбира се.
— Вие отзад, аз отпред.
— Докато се появи шефът ти — каза Ричър. — После той ще седне отпред до теб. И може да задава въпроси. Това ли е планът?
— А дотогава мълчи.
— Разбира се — повтори Ричър. — Ти печелиш. В края на краищата ти държиш оръжие. Ще се качим в колата.
Мъжът с пистолета кимна удовлетворен.
След което беше лесно. Мъжът свали показалец от спусъка и опря двете си ръце върху гуменото уплътнение на прозореца като пианист, който се кани да изсвири ярък изразителен акорд. Това можеше да е сигнал, че е постигнато приемливо споразумение, но най-вероятно бе резултат на най-обикновени физични закони, тъй като клекналият зад вратата се канеше да се подпре и да се изправи. Но бе прекарал доста време приклекнал, в резултат на което тялото му се бе сковало и изтръпнало. Във всеки случай, той отслаби контрола си върху оръжието, тъй като гърбът му се наклони назад, а пистолетът подскочи нагоре. И отново това би могло да е признак, че вече не представлява заплаха, тъй като двамата с Ричър са постигнали разбирателство, но най-вероятно бе резултат от фактори като тегло, равновесие и едно съвсем естествено залитане назад.
Ричър остави пистолета в джоба си.
После пристъпи напред и леко ритна вратата на колата. Тя отхвръкна и удари мъжа в коленете. Този иначе слаб сблъсък се оказа достатъчен, за да наруши равновесието му и той да политне назад бавно и неудържимо, след което да падне по гръб безпомощно като костенурка. Мъжът протегна ръце назад, за да омекоти падането, при което пистолетът му се удари в тротоара, отскочи от ръката му и полетя настрани. Той обаче се завъртя настрани, претърколи се и скочи, като почти мигновено и без видимо усилие се изправи от хоризонтално във вертикално положение. Атлетичен тип в отлична форма. Което означаваше, че Ричър бе закъснял с половин крачка.
Мъжът отскочи встрани, далече от обхвата на все още отворената шофьорска врата, след което смени рязко посоката, наведе се, скочи напред и замахна. Ричър видя удара и се завъртя, но все пак го пое с рамото си, в което се забиха остри кокалчета. Ударът не бе силен, но въпреки това принципът на действие и противодействие увеличи, макар и едва забележимо, разстоянието между тях. Това даде възможност на мъжа да отскочи назад и да сведе поглед в опит да открие пистолета си.
Ричър също отговаряше на определението атлетичен, но това бе атлетизмът на тежкоатлет, на щангист, който е по-скоро силен и мощен, отколкото бърз, ловък или пъргав. Да, Ричър бе бърз, но не чак толкова бърз. В резултат на което следващата половин секунда остана на място. Нито се хвърли напред, нито се дръпна назад. А през това време противникът му нанесе нов удар, който Ричър избегна. Непознатият отскочи и огледа земята наоколо. Ричър тръгна напред бавно, не стъпка по стъпка, а половин стъпка по половин стъпка, като се извърташе и избягваше ударите. От една страна, бе по-бавен от мъжа срещу себе си, но от друга, бе неудържим и подобни слаби удари съвсем не бяха в състояние да го спрат. През това време противникът му, който непрекъснато подскачаше, се уморяваше и се задъхваше. Танцуваше, но се отдръпваше все по-назад.