Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
— Според мен това не е блестяща идея, Стю. Не знаеш нищо за тези типове, какви са и дали някой от тях не е убил Карин…
— Тръгвам с допускането, че един от тях би трябвало да е убил Карин, Джед.
— Не непременно. Може да е бил този тип с „Не убивай“.
Стюарт остана неподвижен известно време, после поклати глава.
— Ако е бил той, каквото и да направя сега, ще се опита да убие и мен.
— Но нали тъкмо ми каза, че…
— Знам, знам. И ако това извади Джул от равновесие за ден-два, толкова по-добре. Но помисли над следното. Първо, той няма да се помъкне в къщата ми, докато ме няма, нито пък без оръжие. Не, трябва поне да носи оръжие. Няма да дойде да ме наръга с нож, докато спя. Този тип ми пише заплахи по интернет, за бога. Никога няма да рискува да го видя или да ме въвлече в ръкопашен бой. Ако предприеме нещо, най-вероятно ще ме застреля от разстояние. Освен това той иска мен, а не Карин.
— Може би, за да те накаже…
— Не мисля така. Освен това няма следи от борба, както би "трябвало да има, ако случаят беше такъв. Ако е чула вратата на гаража, а трябва да я е чула, сигурно е помислила, че аз се прибирам по-рано. Л това щеше да я накара да стане от ваната, увита поне с кърпа.
— А може би не. Възможно е по време на отсъствието ти тя да е разсъждавала върху реалните последици от развода ви и да е променила мнението си.
Устните на Стюарт се извиха нагоре, но това не беше усмивка.
— Много мило, че го казваш, Джед, но не е възможно.
— И какво се опитваш да кажеш?
— Че е знаела кой влиза. Очаквала го е.
Конли като че ли изведнъж се сети за кафето си и отпи, след това пресилено внимателно остави чашата си обратно.
— И с кого искаш да разговаряш?
— С всички, за които разказах на Джина, с хората, с които Карин имаше делови отношения. С всички други заподозрени. По-точно с моите заподозрени.
— Но нали каза, че всички те имат алибита.
— Не, Джул го каза. Явно всички са спели в домовете си. Може да е всеки от тях.
— Какво се надяваш да постигнеш?
— Ще говоря с всички и може би ще разбера кой я е убил.
— И после какво?
— Сигурно ще импровизирам — сви рамене Стюарт. — Ще опровергая разказа на този тип и ще разкажа всичко на Джул. Или на Джина.
— А може би, след като е убил един човек, той ще очисти и теб — поклати глава Конли. — Чуй ме, Стю, идеята е лоша. Нали каза, че някакъв частен детектив работи за Джина. Той се занимава с такива неща ежедневно. Разпитва свидетели, проверява алибита, нали? Нека той се заеме.
— А аз какво да правя? Да седя и да чакам Джул да дойде да ме арестува?
— Трябва да организираш погребението, нали? Имаш Ким. Имаш Дебра.
— Няма да отида в ареста нито за ден.
— Нали и Джина…
— He!
Разпаленият отговор накара Конли да се сепне.
— Ей! По-спокойно! — Той се поизправи на стола си. — Какво „не“?
— Говориш за Джина и за нейния частен детектив, но истината е, че работата на нито един от двамата не е да не допуснат да вляза в затвора. Ако ме арестуват, сигурен съм, че те ще се справят страхотно, но чуй какво казват всички — Джина, Хънт, Джул. Чуй ги и ще видиш, че според тях целият сценарий с ареста всъщност не зависи от никого. Може просто да се случи, ако на някое хлапе от прокуратурата му щукне.
— Но засега Джина не е допуснала да се случи.
— Не е съвсем вярно. Или се дължи на нея, или на факта, че Джул не е намерил улики срещу мен като извършител. Въпреки че излях душата си пред него още първия ден. — Най-сетне лицето на Стюарт леко се отпусна. — Не се оплаквам от Джина, Джед. Радвам се, че тя се зае със случая, за което трябва да благодаря на теб. Но не мога просто да седя и да чакам, докато някой реши, че трябва да ме тикне в затвора. Трябва да направя нещо.
— Разбираемо е — наведе глава на една страна Конли. — И идваш при мен. Не че не бих ти помогнал по всеки възможен начин, но наистина не мога да си позволя да се замеся в това публично, Стю.
— Разбирам. Политиката. Не е добре за имиджа ти да те виждат със заподозрян в убийство. Помощта, която искам, няма да е по-публична, отколкото в момента.
Конли допи кафето и през това време взе решение.
— Добре. За какво са приятелите? Какво ти трябва?
Стюарт огледа малкия ресторант, след това се приведе напред.
— Каза, че си говорил с Карин в петък. Работиш с нея във връзка с някакви проблеми с ПИ и със ставата. Колко сериозни бяха?
Сякаш оценявайки въпроса за пръв път, Конли кимна почти незабележимо и присви очи.
— Предвид на всичко, доста сериозни. Явно е имало проблеми с някои от клиничните изпитания.