Съвестта е моят адвокат
- Автор: Туроу Скотт
- Серия: Окръг Киндъл #7
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 9789549395648
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Съвестта е моят адвокат». Краткое содержание книги:
По действителен случай!
За съдия Джордж Мейсън истината е цел и смисъл на живота му, а работата му като апелативен съдия – свещенодействие. Правото е традиция в семейството му, а упорството и старанието на Мейсън с годините му изграждат безупречна репутация. Отдавна засенчил десетки свои колеги на съдебното поприще, съдия Джордж Мейсън е самоуверен, спокоен и достолепен. Душевният му мир се сгромолясва за по-малко от седмица. Делото „Уорновиц“ засяга престъпление, което от години няма давност, но изненадващо адвокатите го връщат в съда за разглеждане. Случаят е спорен, крайното решение зависи от непоклатимия съдия Мейсън, а той… не предприема нищо. Колебае се, притеснява се, сякаш се е превърнал в друг човек. Какво притеснява така настойчиво Мейсън? Наскоро поставената диагноза на съпругата му? Заплашителните писма, които получава? Или подобен случай от неговата младост? Властта, съсредоточена в ръцете му, се оказва недостатъчна, за да намери прошката, която търси години наред.
Присъдата на критиката за Скот Търоу е „баща на съдебния трилър“ – без конкуренти, без право на обжалване. Още с първия си роман – „Невинен до доказване на противното“, Търоу преобразява жанра, а опитът, почерпен от адвокатската му практика, е залог за успеха му и бързо го превръща в един от най-успешните автори.
„Съвестта е моят адвокат“ е големият прецедент в творчеството на Търоу, защото е по действителен случай. Добре запознат със света на правото, Търоу често разглежда въпросите за силата на закона и за злоупотребите на властта, но дълго време не смее да опише скандалната история от собствената си адвокатска практика.
„Съвестта е моят адвокат“ е най-рискованото и откровено самопризнание на Скот Търоу, защото във всеки бранш има тайни и скандали, но в Правораздаването последиците от тях са фатални, а уволненията – неизбежни.
По тази причина имената на негови колеги и обвиняеми са прикрити зад псевдоними, а самият случай е леко променен, за да не повдига неудобни въпроси.
Главният съдия прокарва ръка през посивялата си коса и се замисля.
– Мислиш ли, че този човек е луд, Джорджи?
– Мисля, че е един объркан самотник. И аз съм засегнал слабото му място.
– Рано или късно е щяло да избие.
– Не знам. – Това ще остане най-трудният въпрос за Джордж. – Каза ми, че винаги искам да съм най-добрият.
– Разбирам го – отбелязва старият му приятел.
– Каза също, че се е боял да не ме разочарова.
– Джордж, вината не е твоя…
– Можех да…
– Не – отсича главният съдия. – Никой не иска от теб да си светец. Има някои ограничения.
Джордж може да говори още, но Ръсти, строгият защитник на закона, никога няма да погледне на това от друга перспектива освен от юридическата страна, а това означава, че Джон е престъпникът, а всички други са безгрешни. Двамата не проговарят известно време, всеки потънал в мислите си.
– Добре – казва накрая Ръсти. – Разбирам защо помощникът ти те е обвинявал, но защо започна да заплашва Кол?
– О, това ли. – Джордж почти бе забравил тази част. – Колкото повече заплахи изпращал, толкова повече се опасявал за последствията. Нали виждаш зависимостта: първо рискува, после го хваща страх, че ще го хванат, после – че няма да го хванат. Всички в кабинета ми знаеха, че Марина и ФБР нямат напредък в разследването. Единственото подозрение обаче, което я помолих да запази в тайна, бе теорията за Корасон. Не исках да причиня паника. На онази среща с Марина Джон осъзнал как си е навила на пръста да разобличи Корасон. Тогава му хрумнало, че може да му се размине. Затова се опитал да подхвърли още няколко улики. Спомнил си, че Кол е участвал в съдебния състав, който потвърди присъдата на Корасон. И като се има предвид мнението на Нейтън за анулирането на „Уорновиц“, с голямо удоволствие се захванал с него.
– Това е – заключава Ръсти. – Природен закон. И от чумата е имало някаква полза.
– Джон се е старал да звучи като уличен бандит. Затова писмото е в стила на седмокласник.
– Няма нищо общо с бандитите в гаража, нали?
– За това съм си виновен сам. Опитвах се да си играя с опасността само за да докажа, че не ме е страх. При други условия щях да се досетя, че хлапетата са ме набелязали.
– Обещаваш ли отсега нататък да размишляваш над живота в ъгъла на някой бар като всички нормални хора?
– Абсурд. Оставам в гаража. Но се надявам на тлъста компенсация за трудова злополука.
Джордж повдига ръката си с превръзката.
– Ще имаш трудности при обжалването – заплашва го Ръсти.
– Както и да е, когато Марина дошла да вземе компютъра ми, Джон се досетил, че става дума за първото писмо, и осъзнал, че това ще бъде краят.
– Защо?
– Защото Марина реши да се съсредоточи върху персонала ми, с тази група от заподозрени щеше да разследва как са търсили мобилния ми телефон. Освен това нямаше да се наложи да използва сложни похвати за разпит, за да накара Джон да проговори.
– Като стана дума за Марина, каза ли ѝ вече?
– Обади ми се четири пъти. Искам обаче преди това Джон да си намери адвокат.
– О, чудесно, само това ми липсваше. Залагам пет срещу десет, че до края на седмицата ще имаме подадена жалба за нечовешки условия на работа. Робският труд е курорт в сравнение с работата в твоята кантора – да караш бедния Джон да гледа ужасния запис толкова много пъти.
– Мислиш ли, че това ще му даде някакъв коз?
Ръсти поклаща уклончиво глава.
– Някакъв, да. Виждали сме и по-смахната защита. Та каква присъда предлагате за него, съдия Милосърден?
– Не виждам смисъл да го съдят. Човекът е на четирийсет и две години, без предишни нарушения, отличен служител на съда. Надявам се прокурорът да се съгласи на освобождаване от отговорност с психиатрично лечение.
– Ами ония хлапаци, дето те нападнаха?
– На ония хлапаци не им беше за първи път. Нито за десети. Пък и Баниън не ми счупи ръката, нито ме е заплашвал с пистолет.
– Ами разрешителното му?
– Ще бъде временно отнето. Докато психиатърът каже, че може да му го върнат. Има ли шанс да подкрепиш това решение, Ръсти? Сигурен съм, че Марина ще поиска смъртно наказание.
– Не се съмнявам. Но само след като престъпникът излежи няколко месеца в „Абу Гариб“. – Ръсти се заглежда замислено в далечината. – Освобождаването от отговорност е все още поверително, нали?
– Да.
– А временното отнемане на разрешителното. Това е едно редче в съдебното досие. Никой не знае защо.