Съвестта е моят адвокат
- Автор: Туроу Скотт
- Серия: Окръг Киндъл #7
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 9789549395648
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Съвестта е моят адвокат». Краткое содержание книги:
По действителен случай!
За съдия Джордж Мейсън истината е цел и смисъл на живота му, а работата му като апелативен съдия – свещенодействие. Правото е традиция в семейството му, а упорството и старанието на Мейсън с годините му изграждат безупречна репутация. Отдавна засенчил десетки свои колеги на съдебното поприще, съдия Джордж Мейсън е самоуверен, спокоен и достолепен. Душевният му мир се сгромолясва за по-малко от седмица. Делото „Уорновиц“ засяга престъпление, което от години няма давност, но изненадващо адвокатите го връщат в съда за разглеждане. Случаят е спорен, крайното решение зависи от непоклатимия съдия Мейсън, а той… не предприема нищо. Колебае се, притеснява се, сякаш се е превърнал в друг човек. Какво притеснява така настойчиво Мейсън? Наскоро поставената диагноза на съпругата му? Заплашителните писма, които получава? Или подобен случай от неговата младост? Властта, съсредоточена в ръцете му, се оказва недостатъчна, за да намери прошката, която търси години наред.
Присъдата на критиката за Скот Търоу е „баща на съдебния трилър“ – без конкуренти, без право на обжалване. Още с първия си роман – „Невинен до доказване на противното“, Търоу преобразява жанра, а опитът, почерпен от адвокатската му практика, е залог за успеха му и бързо го превръща в един от най-успешните автори.
„Съвестта е моят адвокат“ е големият прецедент в творчеството на Търоу, защото е по действителен случай. Добре запознат със света на правото, Търоу често разглежда въпросите за силата на закона и за злоупотребите на властта, но дълго време не смее да опише скандалната история от собствената си адвокатска практика.
„Съвестта е моят адвокат“ е най-рискованото и откровено самопризнание на Скот Търоу, защото във всеки бранш има тайни и скандали, но в Правораздаването последиците от тях са фатални, а уволненията – неизбежни.
По тази причина имената на негови колеги и обвиняеми са прикрити зад псевдоними, а самият случай е леко променен, за да не повдига неудобни въпроси.
Трябва да се запитаме колко дълго може да се отлага съдебното преследване по клаузата за потулване, преди правилото за давността да наложи друго решение. [цитати] Основното доказателство за престъплението, видеокасетата, е била във владение на един от обвиняемите до изземането ѝ и никой от тях не твърди, че е претърпяла някакви повреди. Съдебното преследване, започнало три години и десет месеца след извършване на деянието, също не е толкова отдалечено във времето, че да повлияе върху справедливото решение. Всъщност то напълно отговаря на периодите, предвидени от други законодателства, включително петгодишния срок на давност според федералните закони, [цитати] В тази връзка смятаме, че съдебното преследване срещу обвиняемите е започнало справедливо и в рамките на предвидения от закона срок.
[Каси: оттук до края използвай твоето проекторешение с поправките, които съм нанесъл с молив.]
Нашият колега Кол не е съгласен с това решение, като твърди, че самата касета е била недопустима като веществено доказателство по силата на Закона за електронните средства, [цитат] Този аргумент не е бил повдигнат на главния процес и затова не можем да го повдигаме тепърва, понеже не смятаме, че приемането на касетата за доказателство, дори ако предположим, че би могло да бъде отменено, е довело до несправедлива присъда. До това заключение достигаме, като се ръководим от реалните резултати, които би имало едно анулиране на това основание. При действащия срок на давност прокуратурата би имала една година от анулирането да повдигне срещу подсъдимите нови обвинения за незаконно следене, доколкото то е било част от същото престъпление, за което те са осъдени. Тъй като при такива обвинения касетата може да се използва като доказателство, присъдата би била сигурна. Не смятаме, че осъждането на обвиняемите за едно престъпление вместо за друго е съдебна грешка отчасти защото съпътстващото изнасилване очевидно би могло да се сметне за утежняващо вината обстоятелство, при което би било неминуемо издаването на присъда с лишаване от свобода за значителен период. Освен това е напълно възможно след гаранция за имунитет срещу преследване или споразумение с прокуратурата един или няколко от обвиняемите да бъдат съдени както за незаконно следене, така и за изнасилване, което би довело до издаването дори на по-строга присъда от наложените по това дело. Всеки обвиняем, подложен на тази мярка, несъмнено би се върнал в този съд, за да обжалва решението ни за анулиране като съдебна грешка.