Гаснещ зрак [bg]

— Мога само да потръпна — въздъхна той, — като виждам намушкания ти хълбок.

— Привидното ти търпение е това, което толкова ме порази — отвърна тя и прокара мускулестата си ръка по устата, за да забърше слузта и мръсотията, и те лъснаха в тънките, почти бели косми на китката ѝ. После се вдигна и забърса назад буйната си вълниста руса коса. — Но това е проклятието на младостта в края на краищата. Сгълчи ме за нечувствителността ми, Ханако, и можем да се свием отново в познатите си роли.

Зад канарата вероломната песен на Ерелан Крийд внезапно спря. Камъни изскърцаха под краката му и след това воинът се появи, повлякъл зад себе си кожата на пещерния мечок.

— Оплакваше се от нощния студ, Ханако — рече той. — Но сега, в идващите месеци и може би години, ще можеш да се топлиш нощем… докато дъвчеш кожата на господаря, та да стане по-гъвкава.

Ласа изсумтя и се наложи да почисти носа си отново.

— Гъвкавост, която господарят добре позна. Както и кожата му. Но години ли, Ерелан? По-скоро десетилетия. Проявата на господаря тук, Ханако, е несравнима с нищо, което помня. Чудо е, че е успял да намери достатъчно голяма пещера, която да го приюти.

— Още по-чудно е, че изобщо не я видяхме — каза Ерелан, — след като е на няма и двайсет крачки над нас.

— И тъй, канарата, която щеше да скрие сутрешния тоалет на Ханако, поднесе на господаря най-мизерния дар, на самия праг на дома му. — Още докато казваше това, тя поднесе на Ханако спиращата си дъха усмивка, която вече бе впримчила трима съпрузи.

— Не съм поднасял такъв дар — отвърна Ханако. — Онзи невтасал самун сега пребивава в левия ми ботуш.

Думите му накараха Ласа Руук отново да се превие на две, смехът ѝ бе толкова силен, че едва дишаше.

Ерелан мина покрай Ханако и плесна кървава длан на рамото на младия воин.

— Другия път като решиш да се отдалечаваш, поне си носи оръжие. Нямаш ноктите или зъбите на мечка. Все пак въргалящата се прегръдка беше хубав маскарад като за начало на тоя ден. — После тикна нещо пред лицето на Ханако и той се дръпна назад. — Ето, виж долната челюст на господаря — само дето не падна. За малко да я отпориш толкова, че да накара един дерач да се поколебае да вземе парата.

Ханако въздъхна и взе трофея. Зяпна щръкналите предни зъби, спомнил си усещането, когато бяха остъргали по черепа му. Тънките бели пръстени на гнездото на езика, изпънати в успоредни редове, бяха деликатни като морски раковини.

— Колкото до езика — продължи Ерелан, — е, имаме си закуска. — Воинът продължи напред, заобиколи проснатото тяло на Ласа Руук и се наведе до огнището. Беше затъкнал дебелия отрязан език под колана си и сега го издърпа, сложи го на един камък в огнището и той зацвърча. — На Господаря на гнева му свършиха нещата, които да каже, ха-ха.

Имаше много нещастия, които придаваха облик на живота на един Тел Акаи, но хилавите остроумия на Ерелан Крийд бяха между най-жестоките проклятия. Стигаха да задушат смеха на Ласа и тя отново се надигна, зачервените ѝ очи се впериха в парчето месо, което вече цвърчеше на камъка, и лицето ѝ се поотпусна.