Интервенция [bg]

— Да, виждам ги. Прилича на AUC.

— Точно това е — триумфално заяви Шон. — Ще рече ab urbe condita, което се отнася до предполагаемото основаване на Рим през 753 г. пр.н.е. според Грегорианския календар, въведен през 1582 сл.н.е.

— Нещо се обърках — каза Сана.

— Не бива. Римляните не са използвали изразите „преди новата ера“ или „след новата ера“. Използвали са AUD. За да преминем от древноримския календар на нашия Грегориански, трябва да извадим седемстотин петдесет и три години.

Сана направи сметката наум.

— Тогава датата е 62 години след новата ера.

— Точно така. Предполагам, че Симон Магьосникът е вярвал, че Дева Мария е умряла през 62-ра година.

— Изглежда логично — кимна Сана.

— Така бих казал. Ако предположим, че Мария е родила първия си син — Исус — четири години преди новата ера, и че тогава е била петнайсетгодишна, тогава трябва да е починала на осемдесет и четири. Това определено е дълъг живот за онези времена, но е възможно. Виж, има още едно име.

— Не виждам. — Сана върна погледа си към надписите около датата.

— Ето тук. Това е на арамейски, точно над римските числа.

— Наистина не виждам никакви букви.

— Ще ти ги напиша, когато се върнем в хотела.

— Страхотно! Но кое е името?

— Мириам.

— Мили боже! — прошепна тя. Случваше се нещо, което никога не бе смятала, че е възможно.

— Сполучлив избор на думи — щастливо произнесе Шон. — Нека занесем това нещо в хотела, тогава ще можем да празнуваме. — Той внимателно пренесе урната до мястото под стъклената платформа. Беше трудно, защото не можеше да се движи изправен.

— Ами инструментите и кофите? — попита Сана. — Ако ги взема, няма да мога да ти помагам да носиш костницата.

Шон се почеса по главата и кимна. Костницата тежеше сигурно двайсет — двайсет и пет килограма, с които можеше да се справи, но щеше да се наложи да си почива, особено докато се изкачва по безбройните стълбища.

— Знам — каза той. — Да дадем възможност и на някой от бъдещите археолози да намери нещо на това място. Да изкопае и друго, освен каските ни, на мястото, на което се намираше костницата. Все пак трябва да се отървем от боклуците.

— Добра идея — каза Сана, но когато Шон започна да пълзи обратно към тунела, тя го хвана за ръката и го спря. — Преди да направиш това, мога ли да те помоля за нещо?

— Какво? — изгледа я той. Въпреки успеха им, не беше в настроение да проявява щедрост.

— Може ли да вдигнем стъкления панел? Това ще ме накара да се чувствам по-спокойна. После, докато ти заравяш инструментите, ще занеса костницата в ъгъла под платформата.

Шон премести очи от тунела към костницата. После хвърли поглед към часовника си, знаейки, че трябва да напуснат офиса на „Скави“ преди единайсет.