![Интервенция [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/5/intervenciya-bg-download.jpg)
Интервенция [bg]
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #9
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 9789549625707
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Интервенция [bg]». Краткое содержание книги:
— Звучи доста странно — присви очи Алида.
— На мен ли го казвате — засмя се Джак. — Но, както казах, мислех си, че е безопасна, докато не ми дадохте тази папка. — Той отново размаха смъртния акт в ръката си. — Този случай показва, че хората могат да вярват в алтернативно медицински терапии като хомеопатия до такава степен, че да се откажат от конвенционална медицина и да подложат живота си на риск.
— Това е ужасно — произнесе Алида.
— Съгласен съм. Така че, благодаря ви за помощта.
— Пак заповядайте. Има ли нещо друго, което мога да направя за вас?
— Говореше се за цифровизиране на картоните на Патологическия. Започна ли?
— Съвсем определено.
— Докъде стигнахте?
— Не сме много напреднали. Изисква се време, а сме само трима.
— До коя година назад се връщате?
— Не сме приключили още и една.
Джак завъртя очи разочаровано.
— Процесът е много трудоемък.
— Как мога да претърся всички картони на Патологическия за смърт, свързана с алтернативна медицина, както тези два случая, които ми дадохте?
— Боя се, че трябва да се направи картон по картон, което буквално ще отнеме години, в зависимост от това на колко души се възложи работата.
— И това е единственият начин? — попита Джак.
— Единственият, докато картоните не се цифровизират. А дори и тогава би трябвало да намерите онези, в които съдебномедицинските следователи са включили думите алтернативна медицина в карето „причина за смъртта“.
— Или пък хиропрактика, хомеопатия и т.н. и т.н. — добави Джак. — За какъвто вид алтернативна медицина става дума.
— Точно така, но все пак не си представям, че чак толкова много съдебномедицински следователи са вписали такова нещо. Единственото място, където това може да изникне, ако не е било включено в смъртния акт, би било в рапорта на патолозите в графата „други забележки“. Дори и тогава е малко вероятно, тъй като от личен опит знам, че патолозите рядко пишат нещо в тази графа.
— По дяволите! — възкликна Джак. После, осъзнавайки какво е казал, се извини. — Толкова отчаяно се нуждая от тази информация — каза той. — Исках да знам колко смъртни случая са били обработени в Патологическия център през последните трийсет години, в които по някакъв начин е замесена алтернативна медицина. Това е от вида статистика, която би привлякла вниманието на хората.
— Съжалявам — сви рамене Алида.
Четиринадесета глава
10:08 вечерта, четвъртък, 2 декември 2008 г.
Рим
(4:08 след обяд, Ню Йорк Сити)
— Просто дръж очите си затворени — прошепна Шон. — Не ги отваряй, каквото и да става! Представи си, че си на плаж и слънцето пръска лъчи, и пухкави бели облаци се носят над главата ти по високото синьо небе.
— Прекалено студено е, за да си представя, че съм на плажа — каза Сана с отчаяние в гласа.
— Тогава, за бога, си представи, че лежиш в снега в Аспен, гледаш кристалното зимно небе, от което ти се струва, че виждаш отвъд Млечния път.
— Не е чак толкова студено.
Известно време Шон не отговори. Вече беше загубил търпение да й повтаря разни неща и да я успокоява, докато се криеха, притиснати в тунела. Познаваше я от почти пет години и никога не бе подозирал за сериозността на клаустрофобията й или паниката, която тя е в състояние да създаде. Сана бе започнала да се оплаква от момента, в който бяха загасили лампите на каските си и се бяха спуснали в тунела с главата напред, завършвайки странишком, обърнати един срещу друг в неудобна прегръдка. Първоначално само й шъткаше, и той ужасен колкото нея, въпреки че неговите страхове бяха предизвикани не от клаустрофобия, а от реалната опасност да бъдат открити от ватиканската охрана.
За съжаление, паниката й беше такава, че той трябваше да се опита да я успокои, иначе като нищо щяха да ги открият. Гледайки я на оскъдната светлина, която проникваше от двата края на тунела, той забеляза, че тя трепери, по челото й лъщи пот, а очите й са широко отворени.
— Трябва да се успокоиш! — изсъска й Шон строго.
— Не мога — проплака тя с тънък глас. — Не мога да остана тук. Трябва да изляза. Ще полудея!
Принуден да проявява изобретателност, той й заповяда да затвори очи и да ги държи стиснати. За негова неочаквана радост това оказа желания ефект. Тя се успокои достатъчно, за да не мрънка.