Угасване [bg]

Не поглеждай назад

24 май 2006,19:06

Джейни се приближава с широки, уверени крачки към аудиториума на гимназия „Фийлдридж“, където стотици родители, баби и дядовци, братя и сестри седят на пейки, сгъваеми столове и в ложите на балконите, на трийсет и пет градуса жега и влага, и веят с програми към подгизналите си вратове. Изглежда, сякаш поредната церемония за завършване идва в повече на климатика на старото училище и той не може да се справи с положението.

Джейни се озърта и забелязва Кабъл няколко реда назад. Той й изпраща дяволита целувка и тя му се усмихва. Лентата на абсолвентската й шапка заплашва да смачка мозъка й на пихтия, докато потта попива в нея.

Джейни се обръща на другата страна и оглежда присъстващите. Открива някои познати лица. Родителите на Кари седят отстрани на дървените пейки и Джейни им се усмихва лекичко, въпреки че те не я гледат.

Дори и с новите по-силни очила й е трудно да вижда надалеч. Цветовете преливат от дреха в дреха. Най-после Джейни я забелязва. Заради контраста между бронзовата коса и тъмната кожа. До Капитана седи огромен мъж, който прилича на Дензъл Уошингтън двайсет години по-късно. Ръката му лениво лежи на облегалката на стола на Капитана. Джейни вижда как Капитана побутва съпруга си и сочи нещо. Джейни присвива очи и се усмихва, после свежда поглед. Не е сигурна защо.

Отличникът се качва на сцената и тълпата притихва, само звукът от ветрилата остава.

Не е Кабъл.

Слава богу.

Той успя да свали оценката си до 5.93. Трето място. Достатъчно, за да го задържи извън светлината на прожекторите. Това е всичко, което искаше всъщност. Джейни, с 5.85, не е много по-назад. Доволна и щастлива е.

Има три празни преподавателски места в аудиториума тази година. На Док, Щастливко и Гаден. Съкратени без обезщетение. Чакат изслушването. Джейни усеща лека тъга, докато гледа тези столове.

Не за мъжете, които седяха в тях.

Да сме наясно.

И все пак.

Те напомнят за болка, унижение и ужас, опаковани като подарък. Джейни се радва, че тази кутия с изненади експлодира.

Стейси О’Грейди говори на трибуната пред микрофона. Има по-различно излъчване. Ново, от последните няколко месеца. Сдържано. Сериозно. Това е зрялост, може би, или разбиране, че не всичко става както ни се иска.

Майката на Джейни не е там.

Нито пък тази на Кабъл, но никой не ги е очаквал. Въпреки че по-големият брат на Кабъл, Чарли, и жената на Чарли, Меган, са някъде в тълпата.

Надежди. Все за това говорят по тези събития. Да оставиш следа в бъдещето. Да се стремиш да бъдеш винаги първи. Бла-бла-бла.