Угасване [bg]

— Съжалявам, Капитане. Права сте. Обещавам, че няма да позволя тази каша да се отрази на работата ми. Да работя за вас, е най-доброто, което се случва в живота ми. Усещам, че мога да променя нещо, разбирате ли?

Капитана стисва за миг ръката й.

— Разбирам, хлапе. И имам големи планове за теб, ако си в играта.

— Капитане?

— Да.

— А как ще отида където и да било, като не мога да шофирам?

Капитана въздиша.

— Още не съм го измислила.

— Знаехте ли, че госпожица Стюбин е катастрофирала заради сън? Убила е трима невинни.

Капитана намалява скоростта и поглежда към Джейни.

— Знаех от архивите, че е участвала в ужасна катастрофа в миналото. Нямах представа, че е било заради сън. — Капитана прави пауза. — Била е на шестнайсет, когато се е случило.

Джейни мълчи потресена.

Капитана продължава:

— Осъдили са я за автомобилно убийство, Джейни. Отнели са й книжката и три години е прекарала в женско изправително заведение. Ако е била пълнолетна, наказанието е щяло да бъде по-тежко. Това е сериозно.

Стомахът на Джейни се свива.

— Вчера замалко да блъсна едни дечица — казва тихо. — Друго дете сънуваше в автобуса.

Капитана клати глава заканително.

— Ами да. Това решава случая. Джейни, ако отново те видя да шофираш, сама ще ти напиша глобата, кълна се! Междувременно, ако ми трябваш някъде, ще те закарам аз или ще ти изпратя кола. Не искам да си хабиш сънищата в проклетия обществен транспорт.

Джейни се чувства така, сякаш току-що са я напъхали в клетка.

— Ами училището? — пита. — Ще трябва да ходя с училищния автобус. Какво ще кажа на хората? И Кабъл ще разбере. Голяма гадост.

Капитана й хвърля строг поглед.

— Имаш ли представа какво е гадост? Да убиеш трима невинни — това е гадост. Мислиш, че животът ти е труден сега, опитай да живееш с нещо подобно. — Гласът й е суров.

Джейни мълчи.

Връщат се обратно във Фийлдридж.

Телефонът на Капитана звъни, тя поглежда номера и вдига:

— Комиски слуша. — Пауза. — Да, при мен е. — Още една пауза. — Да, наред е.

Кимва, поглежда Джейни с ъгълчето на окото си и с мрачна усмивка затваря телефона.

— Съвсем наред — повтаря Капитана с устни, стиснати в тънка линия.