Угасване [bg]

Кабъл я гледа поразен. Лицето му пламва от вълнение. Приближава до Джейни и коленичи пред нея. Ръцете му треперят, докосва лицето й.

Тя го гледа тържествуващо. Дава му шанс.

— Джейни! — проговаря накрая. — Така ли ще се държиш?

Очите й святкат ядно, тя поглежда часовника си.

— Моля? Не сменяй темата! Имаш една минута да кажеш, че не е защото са ме пипали. Така ли е? Така ли е наистина, Кейб? Те ме докосваха и сега съм омърсена, и ти не можеш да понесеш мисълта да бъдеш отново с мен?

— О, боже! Сериозно ли говориш?

Гласът на Джейни е станал писклив.

— Трийсет секунди!

— Би ли ми повярвала въобще, каквото и да кажа? — Той диша тежко. Рязко й обръща гръб. Заравя пръсти в косата си.

— Петнайсет секунди.

Сега вече гласът на Джейни е равен. Изправя се. Готова да си тръгне.

Той застава лице в лице с нея и хваща ръката й. Придърпва я към себе си. Целува я бурно, заплита пръсти в косата й. Езикът му се стрелва в устата й и намира нейния, вкусва го като оазис в пустинята, тялото му се притиска жадно в нейното, докато пръстите му галят врата й.

Джейни остава неподвижна за миг, после изстенва и се поддава на порива. Кабъл сваля палтото от раменете й, то пада на пода, той я повдига на ръце и я държи във въздуха, докато тя сключва крака около кръста му. Устните му тръгват от врата й и се плъзгат към копчетата на блузата й.

— Времето ти изтече — казва Джейни задъхана.

Кабъл отлепва устни от кожата й. С ръка обхожда тялото й. Едно копче пада на пода, отскача и се търкулва под стола. Той прави няколко стъпки, носи я увита около кръста му, стига до дивана и сяда, държейки я в скута си.

— Джейни! О, боже, не мога… — шепне и я прегръща. Притиска я силно. Както тя обожава. — Джейни! — започва отначало. — Толкова съм объркан. Пълен идиот съм. Съжалявам! Не! Искам да кажа отговорът е „не“. Не е защото онези са те докосвали. Просто не знаех дали ще съм в състояние да отговоря на очакванията ти. Ти си твърде… не знам. Опасна! Не можех да се справя. Не можех да се справя с това да съм влюбен в теб.

— Какво, по дяволите, означават това? Преди нямаше проблем да си влюбен. Какво става?

Той я поглежда отчаян.

— И какво ако те обичам, ако ти дам всичко, което имам в себе си, ако отворя сърцето си и нещо ужасно се случи? Ако наистина те бяха изнасилили? Щеше страшно много да те промени, Джейни. Завинаги. Ами ако пак влезеш в някой сън, докато караш? Мислила ли си за последствията? За теб? За другите? За мен, за бога! Джейни, баща ми… Той ме подпали. В този миг всичко се промени. Станах друг човек. Такива гадости те променят. Уплаши ме, беляза живота ми. По много начини. — Кабъл напипва белезите през блузата си. — Никого не съм допускал до себе си оттогава, освен теб. Трудно е, Джейни. Имам чувството, че е почти невъзможно. А ти отиваш някъде и се държиш безразсъдно и какво ли не… — Поема си дъх. — Имах нужда от сигурност, а се влюбих в теб. Сега ми е адски трудно да се справям с мисълта, че нещо лошо може да ти се случи. Че и ти можеш да се промениш. Че мога да те загубя.