Угасване [bg]

Джейни стиска устните си да не треперят.

— Да, сър!

— Браво, моето момиче! Ще направим всичко в рамките на закона, за да запазим способностите ти в тайна. Все пак най-вероятно е да се разбере, че си била на този купон по задача и че работиш за мен под прикритие. Твоята версия и тестовете за наркотици ще ни трябват като доказателства. Ако престъпниците се уплашат и пледират виновни, след като видят купищата доказателства, които ще представим, отиваме на съд и мисията ти във „Фийлдридж“ със сигурност ще бъде разкрита. Но ти трябва да казваш само истината, за каквото и да те питат, а ние после ще се оправяме някак.

Очите на Джейни се отварят широко.

— Значи, ако ме разкрият… аз ще… вие…

Капитана се усмихва.

— Ще си запазиш работата. Не се тревожи. Марта също се е измъквала на косъм на няколко пъти, но тайната й никога не е била разкривана пред съда. Адвокатите не подозират за съществуването на Ловците на сънища и никога не задават правилните въпроси. Така че, хайде да не се тормозим за това предварително, става ли? Искам да си вземеш малко почивка до края на учебната година, да се успокоиш и да възстановиш силите си. — Капитана се завърта на стола и продължава без преход: — И, Кейб, имам някои по-малки самостоятелни задачи за теб от понеделник след училище. Ясно?

— Да, сър! — отговарят Джейни и Кабъл едновременно.

— Вие двамата ще можете ли да работите отново заедно в бъдеще, или да си преразгледам плановете? — пита Капитана без предисловия.

Джейни поглежда Кабъл. Кабъл поглежда обувките си.

— Да, сър! — казва Джейни накрая. Предизвиква Кабъл да отговори.

— Разбира се! — казва Кабъл. Като избягва погледа на Джейни.

Капитана кимва и се заема с листовете по бюрото си.

— Добре. Джейни, виж дали Кобу или Бейкър, или Рабиновиц са свободни да те закарат вкъщи. Ще се чуем скоро.

— Да, сър!

Джейни се изправя с пламнало лице. Чувства се засрамена пред Кейб. Изнизва се през вратата, като оставя Кабъл и Капитана вътре, и решава да се прибере пеша, вместо да се моли да я закарат.

Не е стигнала много далеч, когато колата на Кабъл профучава край нея и я посипва със сняг.

Кабъл забавя.

Спира.

Дава на задна.

Джейни извръща поглед към храстите, мечтаейки за място, където да се скрие.

Кабъл сваля десния прозорец и гледа към Джейни. Усмихва се мрачно. Прехапва устна.

— Да те закарам, Ханаган?

Джейни кима сдържано и се качва. Знае, че все някога ще трябва да говорят, ако ще продължават да работят заедно.

— Мога да се прибера пеша от вас, за да не те притеснявам — казва учтиво.

Пътуват в мълчание.

Кабъл свива в алеята пред дома си.

Слизат от колата.

Стоят един срещу друг и се гледат известно време, но Джейни не отмества поглед, победена от емоциите си. Гневна е. Още не може да разбере защо той я заряза така неочаквано. Сигурно защото се остави училите да я опипват. Джейни иска да знае истината. Но не желае пак да бъде отрязана.