Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg]

На кулите братята бдяха постоянно, а и самият абат често се качваше на стената, за да се огледа на запад.

Скоро след вечернята на празника на свети Бернард, един послушник доложи, че вижда прашна линия в далечината. Но притъмня и никой друг не успя да я разгледа. Изпяха вечернята и „Salve Regina“49, но така и никой не се появи на вратите.

— Това може да е разузнавач, изпратен напред — предположи игумен Голт.

— Може да е плод на въображението на брата-страж — възрази дом Пауло.

— Но ако са разбили лагера си на десет мили или горе-долу толкова надолу по пътя…

— От кулите щяхме да видим огньовете им. Нощта е ясна.

— Успокойте се, домине. Когато изгрее луната, ще изпратим на разузнаване конник.

— О, не. Това е добър начин да получиш куршум погрешка. Ако това наистина са те, вероятно държат пръстите си на спусъка, особено през нощта. Ще изчакаме разсъмване.

Беше късно утро, когато дългоочакваният отряд се появи от запад. От върха на кулата дом Пауло мигаше и се взираше към сухата, изгоряла от слънцето околност, като се опитваше да накара късогледите си очи да видят нещо в далечината. Отрядът се спря, явно за съвещание.

— Струва ми се, че са двадесет или тридесет души — проговори недоволно абатът, търкайки с досада очи. — Действително ли са толкова много?

— Приблизително — отговори Голт.

— Как ще можем да ги приемем всички?

— Струва ми се, че няма да е необходимо да приемаме и тези, които са във вълчи кожи, господин абат — студено забеляза младия свещеник.

— Във вълчи кожи ли?

— Езичници, мой господине.

— Хората на стената! Затворете вратите! Спуснете щита! Да се счупят…

— Почакайте, не всички са езичници, домине.

— Така ли? — дом Пауло се обърна и отново заразглежда отряда.

Съвещанието свърши. След известно объркване отрядът се раздели на две групи: по-голямата част препусна назад, останалите конници изчакаха малко, после обърнаха конете и в тръс се впуснаха към абатството.

— Шест или седем от тях са във военна униформа — промърмори абатът, когато се приближиха.

— Това е дом Тадео и неговия отряд, уверен съм.

— Но защо с езичници? Добре че миналата нощ не ви позволих да изпратите конник. Какво са правили заедно с езичниците?

— Възможно е това да са били проводници — неуверено каза отец Голт.

— Колко мило от страна на лъва да лежи до овцата!

Конниците се приближиха до вратите. Дом Пауло преглътна вгорчилата се слюнка.

— Добре, да вървим да ги поздравим, отец Голт.

Докато свещениците се спускаха от стената, пътниците спряха до самия манастир. От тях се отдели конник и препусна напред, после се усети и протегна документите.

— Вие ли сте дом Пауло от Пекос, абате?

Абатът се поклони.

— Tibi adsum.50

— Добре дошли от името на светия Лейбовиц, дом Тадео. Добре дошли от името на неговото абатство, от името на четиридесет поколения, които очакваха твоето идване. Това е твой дом. Ние сме твои слуги.