![Цялата истина [The Whole Truth - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/1/cyalata-istina-the-whole-truth-bg-download.jpg)
Цялата истина [The Whole Truth - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шоу и Кати Джеймс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Цялата истина [The Whole Truth - bg]». Краткое содержание книги:
Зловещите машинации на Дик Пендър водят до кървав инцидент в лондонския мозъчен тръст Финикс Груп, свързан с китайското правителство. Целта е да бъдат натопени руснаците. Случайна жертва на атентата става Ана Фишер, чийто годеник е Шоу — наемен убиец, принуден да служи на тайна международна разузнавателна агенция.
Шоу е твърдо решен да разкрие цялата истина за смъртта на Ана. По стечение на обстоятелствата негов партньор в опасното начинание става Кейти Джеймс — блестяща журналистка, чиято кариера е провалена от алкохола. Тя възприема каузата на Шоу като последна възможност да възстанови репутацията си. За Шоу и Кейти има само две възможности: да разобличат Крийл или да станат негова жертва.
Адолф нададе пронизителен вик и впи пръсти в гърлото на Шоу.
— Хванете го, по дяволите! — изкрещя Франк. Четирима от хората му скочиха и дръпнаха побеснелия бандит от безпомощния Шоу. — Махнете го оттук!
Миг по-късно лицето на Шоу побеля като платно и краката му се подгънаха.
— Шоу!
Франк прекоси стаята с два скока и коленичи до него.
— Извикайте „Бърза помощ“! — изкрещя той и повдигна главата на големия мъж. — Шоу! Чуваш ли ме?
Главата на Шоу безсилно увисна в ръцете му. Франк погледна дълбоката рана на ръката му, дръпна вратовръзката си и сръчно я стегна под рамото му.
— Дръж се, Шоу, дръж се! — напрегнато прошепна той. — Медицинският екип всеки момент ще бъде тук!
После се извъртя към хората си и гневно изкрещя:
— Как са го открили тези мръсници? Нали трябваше да има прикритие?
— Франк…
Шоу беше отворил очи и го гледаше.
— Всичко ще бъде наред, медицинският екип се качва!
— Обади се на Ана — прошепна едва чуто Шоу. Дишането му ставаше все по-затруднено. — Обади се на Ана вместо мен…
Лекарите нахлуха в стаята и заобиколиха двамата мъже. Макар и слаби, пръстите на Шоу се вкопчиха в ризата на Франк.
— Обади й се. Моля те.
— Добре, ще й се обадя — кимна Франк. — Ей сега ще й се обадя.
Шоу изгуби съзнание, ръката му безсилно увисна.
Няколко минути по-късно тялото му беше прехвърлено на носилка и понесено към вратата.
Изрисуваният с дракони Виктор предприе последното си пътуване в чувал със затворен цип.
Изправен до прозореца, Франк гледаше след линейката, която бързо потегли. Тази стая щеше да бъде почистена и стерилизирана, нещата с местната полиция щяха да бъдат уредени без много шум. Инцидентът никога нямаше да стигне до френските медии. Умът му механично отмяташе задачите, които трябваше да бъдат свършени.
— Коя е Ана? — попита един от хората му.
Франк извади своето блекбери и за четвърти пореден път изчете имейла, който беше получил съвсем наскоро: „Спешно съобщение! Нападение срещу централата на Финикс Груп в Лондон. Няма оцелели.“
Това го беше накарало да се обади в хотела на Шоу. Не получи отговор и моментално потегли насам. От гърдите му излетя тежка въздишка, очите му огледаха напълно опустошената стая.
— Просто една жена, с която той беше наистина много близък.
42
Кейти Джеймс седеше в малкия си апартамент в Уест Сайд в Ню Йорк и гледаше бутилката с джин, кацнала на кухненския плот. До нея имаше празна чаша. Преди минута беше пуснала в нея пет бучки лед, поливайки ги с два пръста тоник. После се бе оттеглила да я съзерцава. След известно време разбърка съдържанието на чашата с дълга лъжичка. Ледът примамливо изтрака. Очите й отново се заковаха върху бутилката. Едно питие, нищо повече. Нима не го е заслужила?
Като за начало за малко не я убиха. А след като се прибра у дома с редовния презокеански полет, установи, че я бяха уволнили. Страницата с некролозите щеше да се списва от някакъв осемдесетгодишен пенсионер на свободна практика. Обяснението беше стандартно: бюджетни затруднения.
Пожелаха й едно „късмет, Кейти“, след което наредиха на охраната да я изпрати до изхода. Много й се искаше да изтича обратно, да свали пулицърите от стената и да ги захвърли в тлъстите им муцуни.
Но вместо това се прибра у дома и се втренчи в бутилката с джин. Едно питие и ще спре. Знаеше, че може да го направи. Имаше сили. Развинти капачката и помириса възхитителния аромат. Пусна в чашата резенче лайм, разклати я и направи кратка пауза преди последната стъпка — два пръста „Бомбайски сапфир“. Това щеше да бъде тост за новата й кариера. Няма значение, че все още не знаеше в коя област щеше да бъде тя.
Но това не беше всичко. Проблемът беше там, че когато беше трезва, непрекъснато сънуваше Бенхам. Момчето от Афганистан, чиято смърт й беше донесла втория „Пулицър“, упорито се появяваше в сънищата й. Изключително слънчево, с развяна от вятъра къдрава коса и усмивка, която би разтопила дори каменно сърце и би осветила и най-тъмната нощ. Но сънят свършваше по един и същ начин: тя държи в ръце безжизненото телце на Бенхам. Мъртвият Бенхам.
Не й се явяваше само когато беше пияна. Само тогава се държеше на разстояние. Но през последните шест месеца непрекъснато беше с нея. Умираше стотици пъти, а после по четири-пет пъти на нощ възкръсваше в прегръдките й. Безкрайният кошмар я караше да се чувства уморена. Искаше едно питие. Не, искаше да се напие. Не искаше да вижда Бенхам жив, а после мъртъв…
Подви крака под себе си и насочи поглед към прозореца. Раздърпана стара тениска беше единственото й облекло. Днес в Сентръл Парк се проведе протестен митинг срещу политиката на руското правителство. Десетки хиляди хора размахваха знаменца с надпис „Помнете Константин“. Кейти нямаше как да знае, че организаторите на митинга ги бяха получили от една фирма фантом, която беше тайно свързана с „Пендър и сътрудници“. Тази компания беше произвела двайсет милиона такива знаменца, разпратени по всички части на света.