Леговище от кости

— Разстроен? — възкликна Андърс. — Не, за бога! Не би могъл да направиш по-добър избор. Щом е дъщеря на Палдейн, това те прави достоен претендент за короната на Мистария, може би и на Хиърдън.

Селинор не беше отварял дума за родословието на Ерин тази сутрин. Като Конесестра на Флийдс майката на Ерин беше избрала най-подходящия мъж, който да изпълни ролята на жребец, но никога не беше споменавала името на Палдейн, а Ерин го беше споделила единствено със съпруга си при абсолютна конфиденциалност, съзнавайки възможните политически усложнения, които би имало в Мистария разкриването на този факт.

А сега Селинор беше изтърсил всичко на баща си.

„Що за човек съм взела за съпруг?“ — запита се Ерин. Беше отишъл в Хиърдън да шпионира Земния крал и да научи всичко, което може, за Ерин Конал и съмнителното й родословие. Беше й споделил, че подозира собствения си баща в малоумие, с единствената цел да спечели доверието й.

И ето, че нищо от онова, което му беше казала, не бе останало в тайна. Възможно ли беше да се опитва да противопостави нея и баща си един срещу друг?

След дълга пауза крал Андърс проговори:

— Боя се за новата ти съпруга. Ако продължава да си въобразява, че получава послания, знаеш как би трябвало да постъпим.

— Да я затворим? — попита Селинор.

— За нейно добро — потвърди Андърс — и за доброто на дъщеря ти.

Ерин усети стомахът й да се свива.

— Дъщеря ми? — възкликна Селинор.

— Да — отвърна Андърс. — Когато Избрах Ерин тази сутрин, усетих в нея не един, а два живота. Детето, което носи, е с благородно потекло. Трябва да направим всичко, което можем, за да защитим и нея, и него, за да го износи докрай.

Настъпи дълго мълчание. Ерин внезапно видя приближаващата се сянка на мъжа си под коня.

— Ерин — каза той. — Събуди ли се?

Селинор хвана коня за поводите. Гледаше я над широкия гръб на животното. Очите му бяха хладни и пронизващи. Знаеше, че е подслушвала. А тя знаеше, че ако не е предпазлива, още сега могат да й сложат вериги.

— Да — отвърна тя. — Правилно ли чух баща ти току-що да казва, че нося дете? Дъщеря?

— Да — каза крал Андърс и се приближи широко усмихнат. — До лятото ще станеш майка.

Ерин се замисли за миг. Чудеше се как би трябвало да постъпи, как да се спаси. Да хукне да бяга или да се сбие би било безразсъдно. Гарваните я заобикаляха от всички страни. Избра благоразумието. Протегна ръка над коня и погали Селинор по брадичката, след което го целуна по хладните устни.

— Изглежда, съм си намерила първокласен жребец — пошегува се тя. — Достатъчна беше само една нощ в обора.

Усмихна му се широко, а Селинор я изгледа за момент, преди да й се усмихне в отговор.

Крал Андърс се разсмя, сякаш от облекчение.

— По седлата. Този вятър май предвещава буря. Трябва да се опитаме да стигнем двореца при Гарванова врата преди да се е мръкнало.

Гарванова врата беше голяма древна крепост на границата на Южен Кроудън. В момента там гъмжеше от десетки хиляди воини на Андърс, почти цялата му армия. Ерин си спомни нещо, което й беше казала майка й за тази крепост: „Дълбока тъмница са изкопали в Гарванова врата и който попадне в нея, не може да избяга“.