Забранена зона
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забранена зона». Краткое содержание книги:
В строго охраняваната зона под Маунт Драгън е скрит тайнственият изследователски комплекс, за които със страхопочитание говори дори посветения елит на компанията „Джиндайн“ — световен лидер в генното инженерство. Ето защо младият учен Гай Карсън счита за чест поканата да работи там рамо до рамо с най-големите светила на съвременната микробиология и генетика. Ръководена от гениалния и далновиден откривател Брент Скоупс, „Джиндайн“ е на път да постигне невиждан пробив, който обещава да донесе неизброими ползи за човечеството… Но когато Карсън осъзнава какво всъщност се върши зад херметично изолираните стени на забранената зона — вече няма връщане назад: и в буквалния, и в преносния смисъл. Попаднал в челюстите на убийствен капан, Карсън трябва не само да отвоюва живота си, но и да спре надигащия се апокалиптичен кошмар с невъобразими последствия…
Дребничкият италианец остави чиниите на масата им, отстъпи и зачака. Карсън погледна подозрително блюдото. В менюто пишеше „сладкохлебчета“7, но това, което им сервираха, изобщо не приличаше на хляб. По-скоро на някакъв мистериозен животински орган.
— Великолепно! — възкликна Харпър. — Истински шедьовър!
Италианецът бързо се поклони, лицето му се топеше от удоволствие.
Вандеруогън седеше мълчаливо и търкаше разсеяно вилицата си със салфетка.
— Какво точно е това? — поинтересува се Карсън.
— Animella con marsala е fungi — отвърна главният готвач. — Сладкохлебчета с вино и гъби.
— Сладки хлебчета ли?
По лицето на италианеца се изписа озадачено изражение:
— Не се казват така на английски? Сладкохлебчета?
— Искам да разбера просто коя част от кравата…
Харпър го удари по гърба:
— Някои неща по-добре да си останат загадка, приятелю.
Италианецът се усмихна смутено и се върна в кухнята.
— Трябва да мият тези съдове по-добре — изсумтя Вандеруогън.
Потърка чашата си, вдигна я на светлината, после пак я потърка.
Харпър хвърли поглед към другия край на залата, където Тийс се хранеше сам на една маса. С префинените си маниери той бе истинско олицетворение на педантичността.
— Разговаря ли вече с теб? — прошепна Харпър.
— Не. А с теб?
— Тази сутрин ме разпъва на кръст.
Вандеруогън прояви внезапен интерес към разговора:
— Какво те пита?
— Няколко лукави въпросчета за нещастния случай. Да не се подлъжете по външния му вид. Този човек е хитър като стадо лисици.
— Лукави въпросчета — повтори Вандеруогън. Вдигна отново ножа си и започна да го търка за втори път. Остави го и внимателно се взря във вилицата си.
— Защо поне веднъж не ни сервират най-обикновена пържола? — възмути се Карсън. — Никога не знам какво поглъщам.
— Така се запознаваме с чуждоземната кухня. Харпър разряза едно „сладкохлебче“ и налапа порядъчно голямо парче. — Великолепно — заяви с пълна уста.
Карсън отхапа плахо едно късче от своята порция:
— Я, не било толкова лошо. Само дето не са сладки. Май в рекламата няма нищо вярно.
— Това е панкреас — обясни Харпър.
Карсън остави вилицата си:
— Много благодаря.
— Какви лукави въпросчета? — попита Вандеруогън.
— Не мога да издавам.
Харпър намигна на Карсън.
Вандеруогън се обърна и го изгледа изпитателно:
— Сигурно за мен.
— Не, не за теб, Андрю. Е, може би един-два. Ти беше, така да се изразя, в периферията на разговора ни.
Вандеруогън избута недокоснатото си ястие встрани, без да каже нищо.
Карсън се втренчи в своята порция:
— И това е от панкреас на крава!
Харпър лапна още едно парче:
— Кой го е грижа? Този Ричолини може да сготви всичко. Какво се мръщиш, Гай, като дете не си ли ял знаменитите прерийни стриди8?
— Никога не съм и помирисвал. С това гощавахме само чужденци.
— Ако дясното ти око те съблазнява… — измърмори Вандеруогън.
Другите двама го погледнаха озадачено.
— Да не ставаш религиозен? — попита Харпър.
— Да. Извади го и хвърли го.
Тримата замълчаха.
— Добре ли си, Андрю? — попита след малко Карсън.
— О, да.
— Помните ли лекциите по анатомия? — намеси се Харпър. — Лангерхансовите островчета?
— Млъквай — сряза го Карсън.
— Лангерхансовите островчета — упорстваше Харпър. — Тези струпвания от жлезисти клетки в панкреаса, които отделят хормони. Чудя се дали могат да се видят с невъоръжено око.
Вандеруогън погледна в чинията си, после внимателно вдигна ножа и разряза едно от „сладкохлебчетата“. Взе парче от органа с пръсти, огледа внимателно разреза, после го пусна отвисоко в чинията, изпръсквайки покривката със сос и парчета гъби. След това намокри салфетката си, сгъна я и внимателно избърса ръцете си.
— Не — заяви.
— Какво не?
— Не се виждат.
Харпър се изкикоти:
— Ако Ричолини ни види как се подиграваме с произведението му, следващия път ще ни отрови.
— Какво? — стресна се Вандеруогън.
— Шегувам се. Спокойно.
— Не на теб — сряза го Вандеруогън. — Говоря с него.
И тримата замълчаха.
— Да, сър, ще го направя! — изкрещя внезапно Вандеруогън.
Веднага вниманието на всички се насочи към него. Той се изправи рязко, събаряйки стола си. Държеше ръцете си изпънати, в едната стискаше ножа, в другата — вилицата. Вдигна бавно вилицата към лицето си. Движенията му бяха премерени. Изглеждаше, сякаш смята да лапне празния прибор.
7
Игра на думи: от sweetbreads (англ.) — момици; букв. — сладки хлебчета. — Бел.прев.
8
Прерийни стриди — ястие, характерно за западните щати на САЩ; рядка каша със сурови яйца, използвана за лечение на махмурлук. — Бел.прев.