Тринадесетият съдебен заседател
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тринадесетият съдебен заседател». Краткое содержание книги:
Кой е виновният? Съпругата, Дженифър Уит е арестувана. Защо всички мислят, че тя е извършила убийството на детето и съпруга си? Предстои тежък и труден процес, в който Дизмъс Харди стига до неподозирани разкрития от миналото на Дженифър. И все пак тя ли е виновната?
С невероятна проникновеност в женската психика Джон Лескроарт изгражда един от най-добрите си романи „ТРИНАЙСЕТИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ“.
— Господин Фримън? — повтори Томасино. — Защитата готова ли е да започнем?
— Да, ваша светлост. — Нямаше друг избор.
Томасино доби изненадан вид и имаше защо. Досега не бе имал случай дело за предумишлено убийство да бъде насрочено веднага, без никакви възражения. Насрочи го за понеделник, 13 август, отдел 25.
— Знаеш, че се доверявам на теб, не на него.
Преди да излезе от съда, Харди реши да отиде при Дженифър, за да сподели с нея някои свои впечатления. Освен това бе подготвил списък с въпроси. Седяха един до друг в малката стаичка до помещението на надзирателките. Дженифър недоволстваше от Дейвид Фримън.
— Той е глупак и освен това не ми вярва за нищо… дори и за изнасилването в Коста Рика.
Харди дръпна стола си встрани. Не бе усетил кога коленете им се бяха приближили толкова и не искаше тя да си вади погрешни заключения.
— Дженифър, тук става дума за професионализъм и мога да те уверя, че Дейвид е един от най-добрите. Няма нищо лично. Ако изнасилването можеше да облекчи положението ти по някакъв начин, той щеше да се вкопчи в него със зъби и нокти, само че не е така, защото ти избяга…
— Ако някога се измъкна, ще се върна там и ще убия онзи надзирател, кълна се!
Харди се огледа инстинктивно. Надяваше се помещението да не се подслушва. Наведе се напред и каза съвсем тихо:
— Най-добре ще е, ако през следващите няколко месеца сведеш заплахите за убийство до минимум, става ли?
Дженифър се усмихна.
— Не го казах сериозно.
— Знам, но понякога чувството за хумор тук е малко особено.
— Ще внимавам. — Тя се вгледа през стъклото в празната стая за надзирателките. — Жена ти ми допадна.
Харди кимна. Щеше му се да не говорят за това, макар и да си даваше сметка, че няма как. Може би тъкмо тази беше причината да се отбие сега — да се увери, че срещата между двете не е оказала особено влияние.
— Каза ми, че сте си поговорили.
Дженифър сви рамене.
— Да. Беше ми приятно. Преди всичко побъбрихме за женски работи, но никой не беше разговарял с мен като с нормален човек от толкова време, че…
— Нали доктор Лайтнър идва тук всеки ден?
Видя, че въпросът му я изненада. Не успя да разбере как тя оценява факта, че знае за посещенията.
— А, да… разбира се. Кен…
— Той не разговаря ли с теб като с нормален човек?
Най-неочаквано Дженифър се усмихна. Харди си помисли, че не би било зле да запише на видеокасета някои от разговорите им, за да се опита да разбере кое предизвиква тези усмивки. Имаше чувството, че резултатът няма да му хареса.
— Кен не се брои — отвърна тя. — Освен това за него никой не е нормален. Тази дума няма смисъл. Психиатричен жаргон.
Харди бе разговарял достатъчно с доктор Лайтнър, за да схване какво има предвид Дженифър.
— Ами в Коста Рика? Там с никого ли не разговаря?
Тя го погледна за миг, после отклони очи.
— Не. Реших, че ще е по-добре да не го правя.
— А с какво се занимаваше?
Празното помещение за надзирателките изглежда отново погълна вниманието й.
— Първите няколко дни бях в един хотел. Ходих на плаж, прочетох няколко книги.
Би могъл да я попита кои, но нямаше намерение да провежда разпит. Както и изнасилването, престоят й в Коста Рика нямаше връзка със събитията от миналия декември.
— Споменах ли, че се срещнах с майка ти? — попита той.
— Спомена, че имаш намерение да го направиш. Как ти се стори тя?
— Зле, Дженифър. Баща ти я беше насинил от бой. — Реши, че няма смисъл да съобщава повече подробности. Споменът за онази вечер все още не го оставяше на мира. — Дженифър наведе глава към масата и опря палец до устните си. — Казаха ми, че това… побоищата… често се предават от поколение на поколение.
Тя вдигна очи и го изгледа болезнено.
— Вече говорихме за това. — И няма да го правим пак, сякаш искаше да каже. Изведнъж стана делова, енергична и, странно, почти весела: — Нещо друго?
Харди извади бележника от чантата си. Предната вечер бе систематизирал бележките си от посещението в къщата на Дженифър, бе подготвил въпросите си.
Оказа се, че между трагедията и арестуването й е живяла там, но не е могла да събере сили да се качи на горния етаж. Влязла в спалнята само веднъж, за да си вземе дрехи и разни други неща, но толкова се разстроила, че повече не посмяла да го направи.
— Тогава откъде беше сигурна, че пистолетът е на мястото си?
— Обърках се. От долния етаж не липсваше нищо. Не бяха взели бижутата ми. Изобщо не се сетих за пистолета. Знам… това е голяма грешка.