Древноиндийската култура

Рамаяна е по-живописна, по-изящна и организирана от Махабхарата. Тя е по-цялостна, значително по-къса и не показва прекомерно смесване на различни мотиви. Със своята забележителна художествена стойност тя се явява предшественица на по-късната широка и разнообразна поетична литература на класическия санскрит. Образите са ярко откроени, силно индивидуализирани и психологически дълбоки. Сравненията и живата образност на езика са превъзходни. Описанията на природата са несравними. Макар преднамерено украсен, стилът на поемата е жив, колоритен и неусложнен излишно. Езикът е прост и в същото време приповдигнат.

Поемата е особено ценна и в друго отношение. Тя утвърждава възвишените идеали в живота на индивида, на семейството и обществото, а също и политическите и икономическите стремления на времето. Тя е образец на индийската цивилизация, тъй като излага най-високите духовни и философски идеали, поставяйки ударение на преходността на живота, пълен с нещастия и на вечната природа на душата. Като признава съдбата за изключително силна, тя непрекъснато подчертава ролята на добрите дела и различните начини на изкупление като средство за превъзмогването й. Пълното самоотдаване на бога според нея е главният път за постигане на освобождение.

Рамаяна показва силата и слабостта на арийския характер. Превъзходството на ариите е в строгостта на техния характер, в техния дух на приношение, върховна привързаност към истината, любов към риска и упорство. Рама е въплъщение на висшите идеали на арийския живот. Той е съчетание на верен и с високо чувство за дълг син, привързан брат и любещ съпруг, безпощаден войн и идеален цар. Лакшмана и Бхарата са безупречни братя, а Сита — вярна и грижовна съпруга. Наличието на полигамия, някои форми на суеверие и определени недостатъци в кастовата система са някои от слабите страни на индоарийското общество.

Махабхарата е също организирана около една основна интрига, но представлява по-скоро цяла литература, отколкото хомогенна творба. Това е в прекия смисъл съкровищница на индийското знание, светско и религиозно. Твърди се, че никоя друга отделно взета книга не постига такова проникновение в най-съкровените дълбини на народната душа като нея. Това е сега за победата, увенчаваща героичните дела в една война, водена, за да възстанови конкретна, но и общозначима справедливост, война в пряк и преносен смисъл, обединяваща четирите посоки на тази обширна страна. Тя е пурана-самхита, сборник от стари разкази за посветени и мъдреци, за красиви девойки и грижовни жени, за доблестни воини и достойни царе. Но тя е великолепна поема, описваща с неповторим език яростта на бойното поле, спокойствието на аскетското горско обиталище, рева на морските вълни и смеха на тяхната пяна. Това е книга на закона, на морала, на социалната и политическата философия, формулираща правилата на човешкия стремеж към нравственост, благоденствие и наслада и показваща пътя за спасение чрез най-висока религиозна философия и чрез дълбока любов и преклонение пред върховното като дух и като божествено въплъщение.