Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
Целият смисъл на свадхарма, или, както я нарекохме, закон на личната природа, се състои в това, че човекът, въплъщавайки божествената същност, въплъщава божествената воля и в своята всекидневна дейност трябва да разкрива именно нея. А това отново може да стане чрез всеотдайна любов към бога.
Бхагавадгита проследява целия спектър на бхакти от най-обикновения начин на богопочитане, практикуван от невежите, до най-изтънчения начин на общуване с неличностния Абсолют. Изясняването на Бхакти-йога с нейните различни етапи — ритуална практика, приношения, почитане на образи, самоотдаване, медитация, размишления и реализация е толкова оригинален принос в религиозната традиция, колкото и Карма-йога. Както последната се опира на няколко твърдения в Упанишадите и се разгръща в цяло учение, така Бхакти-йога разработва широко и детайлно различните начини на упасана, разпръснати в тези забележителни по-древни паметници. Но най-впечатляващото различие между старата практика на упасана и новата бхакти се състои в обръщането на бхакти към неизтощимата чувствителност на сърцето. За първи път Гита внася във ведическата традиция горещия поток на любовта и красотата, който по-късно наводнява страната, завладява живота на народа и ражда толкова много литературни форми и образци на изкуството.
Човек може да гледа на божеството като на място — рай или небеса, и да мисли за себе си като за поклонник по пътя към него; може да го възприема като личност и да бъде в емоционална връзка с него; да го смята за господар и да се отнася като слуга към него; като приятел — и да му бъде приятел; като родител — и да му бъде дете; като любящ — и да се държи като любим. Когато бог се разглежда като дух, почитащият може да се схваща като морална и духовна единица, която се стреми към него или като мислител, който иска да го познае. Гита се занимава с всички тези случаи и ги разглежда в комплекс.
Бог може да бъде търсен, но не може да бъде постигнат със сетивата. Той е извън обсега на логиката и аргументите. Самоизтезанията и религиозните служби без пламенна любов не водят до приближаване към него. Бог обича тези, които го обичат безразделно, с цялото си сърце и се разкрива пред човека в израз на върховен дар.
Бхакти не е вяра в смисъла на доверие, не е вяра в смисъла на пълна убеденост. Бхакти е безпределна вяра и гореща привързаност към бога. Тя е свободна от желания, защото предполага сакралност на всички желания. Подобно на действието не е възможно човек да потисне всички желания и страсти, но може да промени тяхната насока към бога. Подобно на карма в Гита бхакти не е пасивен мистицизъм и не предполага откъсване от обществото. И урокът на Гита е, че не е необходимо човек непременно да въстава срещу обществото, но той трябва да има куража да плува срещу течението на общественото мнение и да се издига над всички страхове на тълпата.
Бхагавадгита говори за два типа хора, следващи пътя на духовно съвършенство — Самкхя-Йога, с други думи, философски и емоционален. Принадлежащите към първия тип разглеждат върховното същество като Абсолют. Те разчитат главно на своите усилия и тяхната практика включва контрол на чувствата, абстрактни интелектуални анализи и медитация. Принадлежащите към втория тип виждат във върховното божествена личност и са по различен начин привързани към нея. Те практикуват божествена любов, служат й с всеотдайност и главно — зависят от божията милост, макар да не се отказват от собствените усилия. Приемайки разликата между тях, Гита твърди, че тяхната крайна цел е една. Но по-важното е, че тя поема пътя на познанието без всяка дискриминация. Тя само предупреждава за по-големите трудности, които срещат тези, чиито умове са насочени към неличностния Абсолют. И нейните препоръки са в полза на Йога като хармонична комбинация на привързаност, действия и знания.
Пътят на просветление, който води към единение с бога, се нарича Джняна-йога. Тук, както впрочем и в по-ранната литература, джняна не означава обикновено знание. Тя е много повече от това. Тя е едновременно знание и начин на съществуване. Ние никога не можем да познаем бога, както знаем външните обекти. Той е абсолют, а щом е така, той е абсолютен субект, доколкото всичко е част от него, доколкото няма нищо извън него, което би могло да го наблюдава и изучава. Следователно нашето изучаване и познаване на бога може да бъде само приближаване и сливане с него. Употребена в по-нисък смисъл, джняна означава емпирично знание, а не духовна реализация. В този смисъл тя е интелектуално разбиране на философските проблеми.