Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
Справедливо е твърдението, че Махабхарата засяга всеки въпрос под слънцето. Тя превъзхожда по обем четирите Веди и се приема като нова веда за хората без разлика на каста, вяра и пол за разлика от останалите четири веди, които затварят вратите си за жените и за безправната каста на шудрите. Заедно с Рамаяна тя е достояние на всички индийци и всекидневното повтаряне на някоя строфа или даже част от строфа се смята за религиозна добродетел. Между другото, точно тук се крие тайната за особената интелигентност на неграмотния индиец, който може да не умее да чете, но умее да слуша и да цени мъдростта както не всички могат да правят това.
Всички велики творби на индийското изкуство и литература са пропити от идеята за проникване зад явленията до същността на нещата и представят само различни отражения на един и същ главен импулс за търсене на единство в многообразието, за постигане на един всеобхватен синтез. Всички те притежават един вътрешен дълбок смисъл. Така войната, описана в Махабхарата, се води не само в Курукшетра, но и в нашите собствени умове. Непрестанната битка между върховното_ Аз_ и обикновеното_ Аз_ у човека, битката за завладяване на тялото от духа се символизира от борбата на братовчедите Паднави и Каурави за властта в царството. Свръхчовекът Арджуна под ръководството на Кришна излиза успешно от този конфликт, след като е разрушил с меча на знанието невежеството, въплътено в неговите неправилно насочени желания и страсти, символизирани от неговите роднини, учители и приятели от другата страна. Властващият по несправедливост цар е символ на колебаещото се егоцентрично_ Аз_, а неговите синове като цяло символизират рояка на егоцентричните желания и страсти. Друг образ представя подготвения вече за освобождение разум, друг — традицията или пространствено-времевата среда на човека и обществото. Тази символика, малко трудна за нас, никога не е затруднявала индиеца, възпитан от дълго време от много учения да мисли и чувства по определен начин. И това го привлича в поемите. На него се гради техният поучителен характер.
Многобройните по-стари и съвременни изследователи на двете поеми са направили много за сравнителното проучване на текстовете. Като произведения, създадени през един и същ продължителен период, те показват много общи черти. За да бъдат правилно оценени обаче като неповторими съкровищници на древната индийска култура, каквато е целта на тази глава, от по-важно значение са различията между тях. Без претенции за изчерпателност ще отбележим само някои по-съществени. Докато Махабхарата представя смесица от популярни епични разкази и теологична дидактична поезия, Рамаяна е по-организиран епос и висока поезия. В Махабхарата са отразени истинските чувства на характерите без всякакъв опит за артистично украсяване, докато Рамаяна се спира до тук. Последната отразява по-голяма простота в живота на ариите и по-малко познаване на коренното население. В нея има по-малко сведения за напредналите държави на полуострова и повече за малките царства. Отсъствува сложната военна тактика. Махабхарата показва значително развитие на цивилизацията във войната, в дипломацията и в други сфери на обществото. Заедно с това тя отразява някои архаични черти на индийското общество, като многомъжество и левират. Ядрото й създава впечатление за по-голяма архаичност. Ако Махабхарата набляга на практическите аспекти на живота, Рамаяна пропагандира най-високите идеали в него. Махабхарата дължи своята сакралност не толкова на характерите, колкото на дидактичните части, прибавени по-късно. Рамаяна притежава не само по-издигнат етичен стандарт и всеобхватна дидактична насоченост, но и по-висок идеалистичен поглед върху живота и по-широк обществен повик.
Няколко кратки скици ще ни дадат представа за състоянието на индийската цивилизация, отразена в поемите. През дългото управление на Дашаратха например Айодхя и областта придобиват висока степен на просперитет. Хората притежават голямо количество произведения за бита, коне и говеда, зърно и пшеница. Различните слоеве от населението изпълняват своите функции резултатно, а високите добродетели на царската власт и администрацията създават условия за издигане на културното равнище на поданиците. Между тях няма невярващи, нечестни, гладни и недохранени и неграмотни. Столицата е във всяко отношение привлекателна. Улиците й са широки, добре настлани, редовно поливани. Всичко е чисто: храната е здравословна, водата е вкусна като сок от тръстика. Земеделците и занаятчиите се ползуват със специално внимание и протекция. Търговци от различни страни идват тук и се ползуват от благодатта на Айодхия, чиито улици изглеждат особено красиви с добре подредените си магазини. Областта е пълна със светилища на боговете, местата са добре водоснабдени. Населението е свободно от страх от хищници и престъпници, щастливо и доволно е, премахнато е ненужното съперничество между хората, отсъствува потисничество. Благодарение на бдителността на управляващите всички слоеве на населението дишат свободно и се стремят успешно към пълна себеизява.