Дълга целувка за сбогом

— Не би трябвало да пропускаш закуската, Ейб. Отразява се на характера.

Той изсумтя презрително.

— Дъвча гвоздеи на закуска.

— И плюеш кабарчета — допълних аз. — Роджър ще дойде, където речеш. Смятаме да окажем пълно съдействие. Но бихме искали и прокуратурата да ни помогне.

— С какво например? — запита той и усетих как подозренията му се надигат като пара от кипнал чайник.

— Освобождаване на клиента ми под приемлива гаранция. Никога не е арестуван, за присъда изобщо да не говорим.

— Хей, Джейк, не ме будалкай. Става дума за най-тежко престъпление. Никаква гаранция. Сигурно помниш съдебната процедура. Или може би си я забравил, откакто взе да трупаш пари от разводи и фирмени договори?

Соколов смяташе да ми направи живота черен. Казваше го най-открито, за да не се залъгвам. Искаше да му се кланям. Е, добре, нямах нищо против. За клиента ми щеше да стане още по-зле, ако почнех да се заяждам с противника.

— Ейб, съдът ще го освободи под гаранция, ако прокуратурата не възразява. Той няма да ти избяга. Има тук медицинска практика. Ще идва за предявяването на обвинение, за предварителен разпит, за процеса и тъй нататък.

— Ами ако духне към Аржентина с някоя bambina? Хората ще ме сметнат за смотаняк.

— Не бой се, вече те смятат — изтърсих аз, без да помисля. Представих си как Соколов се мръщи отсреща.

— Що ли не тегля една майна и на двама ви? Нека кисне в затвора с другата паплач.

Поработиш ли повечко в прокуратурата, изкривяваш се като личност. Започваш да мислиш и да говориш като ченге. Около теб се въртят ченгета от всички отдели — „Убийства“, „Нравствен“, „Борба с наркотиците“. Разправяте си юначни истории и постепенно изграждате един параноичен свят под девиза: „Ние срещу тях“. А в коридорите на съда непрестанно се сблъскваш с адвокати в копринени костюми и техните престъпни клиенти. Няма начин да останеш нормален. Особено след цели осемнайсет години.

— Е, какво избираш? — попита накрая Соколов.

— Ще го доведа, но искам незабавно разглеждане на молбата за освобождаване под гаранция. И двамата знаем, че не е редно да лежи зад решетките.

Соколов се разсмя.

— Значи другите може да влизат на топло, но не и скъпият доктор. Добре, доведи го и ще ти уредя разглеждане на молбата днес следобед. Но знаеш с какво се нагърбваш.

Знаех. За разлика от съдебния процес, където прокуратурата е длъжна недвусмислено да докаже вината на подсъдимия, при разглеждане на молба за освобождаване под гаранция защитникът трябва да убеди съдията, че срещу неговия клиент няма достатъчно доказателства. Но и ние имахме полза от ситуацията. Можех да призова за разпит свидетелите на Соколов. Ако успеех да ги разпитам под клетва преди делото, печелех ценен коз, защото най-голямата хитрина от торбата на всеки защитник е да изтъква противоречия в показанията на вражеските свидетели. Съдебните заседатели много се впечатляват, дори ако става дума за нещо съвсем невинно — например каква вратовръзка е носил свидетелят в деня на убийството. Тъй че прокуратурата щеше да бъде принудена да ми разкрие цялата си стратегия, а главната свидетелка — мисис Мелани Кориган — да даде показания много по-рано, отколкото е очаквала.