Дълга целувка за сбогом
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Дълга целувка за сбогом». Краткое содержание книги:
Гледай го ти! Просто вдигна ръце и се предаде.
Разбира се, имаше си причини. Не бе успял да обработи свидетелите и инстинктът му подсказваше, че Мелани Кориган не е готова. Несъмнено, Ейб Соколов с най-голямо удоволствие би оставил Роджър Солсбъри да виси в затвора през няколкото месеца до процеса, но не искаше да рискува обвинението, оставяйки главната си свидетелка да се издъни още на първата среща със съдията.
Приехме предложението. Роджър покри гаранцията от пенсионния си влог.
И тъй, малко по-късно напуснахме съда рамо до рамо. Както по време на гражданското дело. Роджър Солсбъри непрестанно повтаряше, че съм страхотен адвокат. После попита каква ще е съдебната ни стратегия.
Не знаех.
Кои са ни свидетелите?
И това не знаех.
Той ме изгледа с недоумение. Казах му да не се тревожи. Прокуратурата беше длъжна да ни покаже веществените си доказателства и списъка на свидетелите. А цялото обвинение се крепеше на косвени улики. Никой не беше видял Роджър Солсбъри да инжектира лекарството на Филип Кориган. И никой, освен Мелани Кориган не можеше да подхвърли черното куфарче на Роджър. Това ми допадаше — нейните показания срещу неговите, едно на едно. Чудех се само как ли смята Ейб Соколов да промени резултата.
19
Сестрата
Също като старото вино, криминалното обвинение трябва да отлежи. Най-напред има буйна активност, докато делото ферментира — предварителни разговори, писмени показания и размяна на документи. После настава затишие, папките отлежават в сумрачни шкафове, очаквайки датата за процеса. През този етап ту изпадаш в най-мрачно настроение, ту се будиш призори с гениални идеи и около пладне ги захвърляш при другите калпави планове.
Съдията Крейн бе насрочил процеса за юни, началото на безмилостното лято в Маями. Които могат да си го позволят, бягат от жаркото слънце, свирепата влажност и следобедните пороища. През юни преобладават югоизточни ветрове — топлият, влажен дъх на Карибите. Време, когато всеки ден започва с една и съща мисъл: шест месеца ще е все така. Според календара все още е пролет, но в тропиците това не е време за обновление, а сезон на разрухата. Улиците вдигат облаци пара след всекидневните бури, от които подгизваш до кости, но не се разхлаждаш, бизнесмените притичват от климатика в колата до климатика в кантората, а бедняците — досущ като пустинни чергари, денем се крият на сянка, нощем изпълзяват навън. Тогава настава време за скандали и среднощни престрелки. Тогава щеше да е и нашето дело.
Шест седмици след предявяването на обвинение знаехме наизуст какво готви прокуратурата. Ейб Соколов ни предостави пълния текст на обвинението, списък на свидетелите и достъп до веществените доказателства. Знаехме кой ще даде показания и какво точно ще каже. Никакви изненади, никакви тайни свидетели, изникващи в последния миг от публиката.
Знаехме, че няма уличаващи записи, няма самопризнания на Солсбъри и почти цялата информация идва от главната свидетелка Мелани Кориган. Проучихме резултатите от съдебномедицинското изследване — наличие на сукцинилова киселина и холин в черния дроб и мозъка на Кориган. Странно, около мястото на инжекцията нямаше и следа от тия вещества. Трябваше да поговоря за това с Чарли Ригс.
През един топъл и облачен априлски ден отидох в кабинета на Ейб Соколов да изслушам показанията на Мелани Кориган. Гледах я втренчено, докато полагаше клетва. Без да извърне очи, тя обеща да каже истината, цялата истина и нищо друго, освен истината. Както преди време бе стиснала ръката на един богат мъж, за да му обещае обич, уважение, покорство и вярност.
Днес Мелани не ми поднесе никакви изненади. След сватбата Роджър Солсбъри почнал да я преследва. Да, преди години се срещала с него, но това е минала работа, тогава била още дете. Не, не са имали любовна връзка. Само отбивала предложенията му. Той твърдял, че е влюбен, че Филип не я оценява, не й отделя достатъчно време. Роджър й показал малко черно куфарче с две спринцовки и прозрачна течност в стъклено шишенце като ония миниатюрни бутилчици водка, които поднасят в самолетите. Казал й да се отърве от Филип като му инжектира лекарството. Тя била потресена, но решила, че това са само празни приказки. Роджър винаги дрънкал глупости. Но когато Филип починал след операцията, тя заподозряла Роджър. Започнала да търси доказателства. Надявала се на гражданското дело да изкопчи нещо подозрително, но не успяла.