Дълга целувка за сбогом
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Дълга целувка за сбогом». Краткое содержание книги:
— Не мога да повярвам, че Мелани ме е накиснала — каза Роджър Солсбъри, докато търсехме място за паркиране пред съдебната сграда.
— Няма какво да се чудиш — рекох аз. — Вече веднъж те съди за лекарска небрежност, подхвърли ти лекарството и даде писмени показания пред прокуратурата. Какво още искаш?
Той удари с длан по таблото.
— Ще повярвам, когато я видя с очите си да застане пред мен.
— Чудесно — казах аз, вмъквайки колата в рехавата сянка на една стара палма. — Ще я видиш днес следобед.
18
Циркус Максимус
Сградата на съда не беше особено променена само дето изглеждаше още по-претъпкана, мръсна и неприветлива. Когато започнах адвокатската си практика, шестима съдии се справяха с всички криминални дела в област Дейд. Но това беше преди Маями да стане основен доставчик на разни билки, прахчета и таблетки от южното направление, преди да си спечели слава като град с най-много убийства в САЩ. А това има значение. Американците страшно обичат да са номер едно. Също като най-високата влажност, броят на убийствата поражда някаква странна гордост у местните жители. Само истински жилав hombre може да търпи тукашните комари през лятото и престъпниците по цяла година.
Властите нищо не могат да сторят за климата, но усърдно раздуват щата на съдебната система. Днес осемнайсет щатски съдии се чудят как да натъпчат в графика си по шейсет престъпления дневно, претупват на бегом заповеди за арестуване, жалби, молби за освобождаване под гаранция, съвещания, дела и присъди. Из коридора тече непрестанен човешки поток — негри от Либърти Сити, испаноезични емигранти от десетина страни, бели лумпени — и всички тия хора викат служебните си защитници на безброй езици — от неразбираемия градски жаргон и картечния испански, до провлачения южняшки диалект, превръщайки съда в същинско вавилонско стълпотворение.
В очакване да разгледат молбата ми, аз крачех напред-назад из четвъртия етаж и отново привиквах с обстановката. Плочките на пода бяха мръсни, флуоресцентните лампи едва разсейваха полумрака. Тук-там липсваха плочи от висящия таван и зейналите на тяхно място дупки напомняха беззъба уста. През десетина метра от електрическата инсталация провисваха снопове жици, очакващи областните техници да инсталират нещо ново — телевизионни камери, алармена система или някакво друго чудо на техниката. Може би си висяха така от седмица или година. В съдебната сграда времето придобива съвсем различни измерения.
Престарял пристав със смачкана синя униформа излезе от съдебната зала и се провикна:
— Започва приемният час на съдия Снайдър!
Насам, народе!
Млад помощник-прокурор с прекалено буйна коса и рошав мустак подвикна напевно:
— Теди Фигеро-а! Теди Фигеро-а!
Липсващ свидетел на обвинението — още едно дело отива по дяволите.
Някаква грамадна негърка се блъсна в мен. Стискаше здраво за тениската още по-грамадния си син и го влачеше по коридора. Синът беше на около двайсет години, с биволски рамене и ханш на балетист.
— Кога рекоха, че ще е делото? — властно запита майката.
— Четвърти февруари, мамче.
— Не. Не. За четвърти беше споразумението. Делото го писаха някъде през март…
Продължавайки да спорят, двамата се отдалечиха към асансьорите.
Оковани затворници се тътреха по двойки от опора до опора и тревожно диреха с погледи приятелки, майки, адвокати или кредитори.
Мургава червенокоса жена на около четиридесет години свали високата обувка от десния си крак и размърда пръстите. Четири пръста, малкият липсваше. Може би сега лежеше някъде като веществено доказателство. Кой знае? В Циркус Максимус25 всички актьори са смахнати.
Отправих се към царството на съдия Рандолф Крейн — просторна зала с безкрайно висок таван, дървена ламперия по стените от двете страни и декоративна стена от матово стъкло зад съдийския подиум, в която беше изрязана врата, за да може съдията чудодейно да изниква откъм кабинета си. Под високата маса — имитация на орехово дърво, имаше червен алармен бутон за повикване на дежурните полицаи, ако някой полудял престъпник или адвокат го нападне, а върху потайна лавица лежеше зареден Магнум 357 за в случай, че всички полицаи са хукнали да се натискат с младите деловодителки.
25
Една от най-големите арени в древния Рим. — Б.пр.