Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

Образът на Юлия беше пред очите му; когото и да погледнеше, само нейното лице виждаше пред себе си. Дете и жена, съчетани в едно. Дете, жена и богиня, по-точно казано. Толкова женствена, толкова грациозна, толкова неподатлива на човешката развала! Дали го беше харесала? Най-малкото даваше вид, нищо че не си бе позволила нито жест, нито поглед, които той да изтълкува като знак, че е желан. Но Юлия беше сгодена. За Брут. Не просто непривлекателен, а направо грозен. Как можеше толкова съвършено създание да целува гнусните му пъпки? Разбира се, бракът им беше уговорен още преди години, никой не я е питал. В очите на хората те бяха идеална двойка. Да не говорим, че Юлия щеше да вкуси от плодовете на Златото от Толоза.

След втората вечеря в Държавния дом Помпей вече се чудеше дали да се престраши и да я поиска. Обаче го спираше страхът да не се принизи в очите на чистокръвния римски патриций Гай Юлий Цезар, който можеше да даде дъщеря си, на когото пожелаеше. И беше избрал младеж с име, потекло и огромно богатство. Хора като Цезар нямаше да се вълнуват за чувствата на децата си, нямаше да се съобразяват с техните желания. Пък и самият Помпей не разсъждаваше ли по подобен начин? Собствената му дъщеря беше сгодена за Фауст Сула, и то по една-единствена причина: родители на Фауст бяха патрицият Сула — най-великият представител на фамилията, и внучката на Метел Калв, дъщерята на Метел Далматик, която преди това била съпруга на Марк Скавър Принцепс Сенатус.

Не, Цезар не би имал никакво желание да разтрогне годежа на дъщеря си с Юний Брут, който по закон наследяваше и името Сервилий Цепион, само за да я даде на някой си Помпей от Пицен! Помпей изгаряше от желание да я поиска, но никога нямаше да го стори. Потънал във водите на безкрайната любов, неспособен да се отърси от мислите за своята нова богиня, той замина за Кампания, за да наглежда поземлената комисия и на практика нищо не свърши. Изгаряше за Юлия; желаеше я, както нищо през живота си не бе желал. И още щом се прибра в Рим, веднага пак се озова в трапезарията на Държавния дом.

Да, тя се радваше да го види! При третата им среща Юлия вече сама му подаваше ръка в очакване той да я целуна и даваше тон на разговор, от който Цезар и майка му бяха напълно изключени, а те се правеха, че нищо не забелязват, да не би да се издадат с някоя излишна усмивка. Но както и преди, така и сега всичко си имаше край: храната беше почти изядена и Юлия скоро щеше да се оттегли.

— Кога ще се жените с Брут? — попита след известно колебание Помпей.

— През януари или февруари догодина. Брут искаше да се оженим още тази година, но татко му отказа. Иска да навърша осемнайсет години.