Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #4
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)». Краткое содержание книги:
Храната се задържа на масата по-дълго, отколкото обичайно нетърпеливият да се залови за работа Цезар позволяваше. Едва когато нощта започна да измества деня, той кимна на Евтих и слугите се появиха отново. Аврелия стана.
— Юлия — повика тя внучката си. — Време е да вървим.
Момичето, което тъкмо обсъждаше драмите на Есхил, се сепна и се огледа.
— О, бабо, така ли? Колко бързо лети времето!
Но, както отбеляза Помпей, младата му домакиня не намекна нито с поглед, нито с жест, че би предпочела да остане; още по-малко се разсърди на баба си, задето слагаше край на тази твърде необикновена според думите на Юлия вечер: оказваше се, че когато баща й имал гости, рядко я канели и нея в трапезарията, тъй като била още малолетна.
Юлия се изправи и подаде ръка на Помпей в очакване, че той просто ще я стисне в своята. Но Помпей, който по душа не беше склонен към такива жестове, я пое с двете си ръце, все едно държеше някаква изключително ценна скулптура, надигна я до устните си и леко я целуна.
— Благодаря ти за приятната компания, Юлия — усмихна се той. — Брут е голям късметлия. — И когато Аврелия и внучката й излязоха, отново го повтори: — Брут е голям късметлия.
— И аз така мисля — съгласи се Цезар.
— Никога не съм срещал друга като нея!
— Юлия е безценен бисер.
Сякаш нямаше какво повече да си кажат. Помпей се накани да си върви.
— Добре си дошъл, когато пожелаеш — изпрати го до вратата Цезар.
— Ако може, още утре бих ти погостувал отново! Вдругиден заминавам за Кампания и ще отсъствам поне осем дни. Беше прав. Животът, който водя, никак не е радостен. Трима-четирима философи не са достатъчно интересна компания. Пък и защо според теб изобщо приютяваме хора като тях?
— За да се радваме на присъствието на интелигентни събеседници, без някой да ни обвинява, че са ни любовници. Както и да поддържаме гръцкия си. Наскоро чух как Лукул умишлено допуснал няколко стилни и граматически грешки в мемоарите си, за да погъделичка самочувствието на гръцките читатели. Те не можели да повярват, че един римлянин е способен да пише на перфектен гръцки. Колкото до мен, навикът да се канят да живеят философи в дома ти, не ме привлича. Те са просто паразити.
— Глупости! Не ги приемаш в дома си, защото си като дива котка. Предпочиташ да живееш и да ловуваш сам.
— О, не — възрази Цезар. — Не живея сам. Напротив, аз съм един от най-облагодетелстваните римляни: с мен живее една Юлия.
Която се беше прибрала в своята част на жилището твърде развълнувана. Ръката й сякаш гореше от целувката му. Както обикновено на лавицата стоеше бюстът на Помпей; Юлия решително пристъпи към него, свали го от мястото му и го захвърли в гърнето за отпадъци в ъгъла. След като се беше запознала с истинския човек и бе разговаряла цяла вечер с него, статуята не я интересуваше. Помпей не беше като баща й, но беше висок, имаше широки рамене и мускулесто тяло. Имаше прекрасно лице с най-чистите сини очи, които беше виждала. А каква коса! Чисто злато. Помпей беше хубавец! Не като баща й, който представляваше класическият римлянин, ала тъкмо затова беше по-интересен и необикновен. И тъй като Юлия харесваше малките носове, тя най-малко би го критикувала за тази му особеност. Най-накрая имаше и хубави крака!
Следващата спирка беше пред огледалото: подарък от татко, който баба й никак не одобряваше, защото беше закачено на въртяща се основа и лъскавата сребърна повърхност позволяваше на човек да се огледа от главата до петите. Юлия съблече дрехите си и внимателно се огледа. Беше много слаба! Почти нямаше гърди! Избухна в сълзи и се хвърли се в леглото си. Заспа, притиснала до бузата си целунатото място на ръката си.
— Изхвърлила е бюста — съобщи Аврелия на Цезар на следващата сутрин.
— А така! А пък аз си помислих, че двамата са се харесали.
— Глупости говориш, Цезаре, това е чудесен знак! Юлия вече не се задоволява с копието, иска за себе си оригинала.
— Това наистина ме успокоява. — Той пое чашата с вряла вода и лимонов сок и отпи с наслада. — Той и довечера ще ни гостува, оправдава се с някакво пътуване до Кампания.
— Днес ще доведем нашия план докрай.
Цезар се усмихна доволно.
— Мисля, че планът ни успя още снощи: в мига, в който тя влезе в триклиния. Познавам Помпей от години и мога да се закълна, че толкова здраво се е хванал на въдицата, та дори не усеща кукичката в устата си. Не си ли спомняш онзи далечен ден, когато дойде у леля Юлия да иска ръката на Муция?