Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Предположих, че вероятно ще потърсите юридическия ми съвет, и направих някои запитвания.
Ник се усмихна, когато видя как очилата отново кацнаха на носа на възрастния адвокат.
— В резултат научих, че една къща на „Болтънс“ върви в момента на пазара за около три милиона паунда и моят брат, който също е юрист и работи в този район, ми каза, че чичо ви Хюго наскоро е правил проучване за цената на земята на недвижимите имоти и по-специално каква би била оценката на „Дънброути“, независимо от очакванията на вашия дядо, че ще оставите имението в наследство на Националния тръст на Шотландия.
— Така беше. Той го каза и на мен. Дори е записано в дневника ми от онова време — потвърди Ник.
— Това обаче няма да спре чичо ви да стори замисленото. Ето защо питах мой братовчед — съдружник във фирма за недвижими имоти — какво би трябвало да е поведението ни в такъв случай. Той твърди, че съгласно планираните промени в Закона за местното управление от деветдесет и седма година, всяка част от имение, на територията на което има сграда, хамбар или каквато и да било постройка, трябва да получи разрешение за евентуални промени или строеж. Според него в случая ще става дума за дванайсет акра. Също така ми довери, че местната управа търси територия, на която да построи жилища за пенсионери или дори хотел. Протоколите от заседанията на тази комисия могат да бъдат прочетени в местната библиотека в края на всеки месец.
— Би ли могъл вашият братовчед да направи оценка на имението? — попита Ник.
— Неофициално — да, но ми каза, че цената на подобни имоти в момента е някъде около двеста и петдесет хиляди паунда на акър.
— Което прави приблизително около три милиона — предположи Ник.
— По мои сметки четири милиона и половина, ако включите и дванайсетте хиляди акра обработваема земя. Но, а винаги съществува едно „но“ там където чичо ви е забъркан, не бива да се забравя, че имението и собствеността в Лондон в момента носят тежестта на ипотеката, която трябва да бъде обслужвана без прекъсване. — Ник очакваше да бъде отворена друга папка и не се излъга. — Къщата на „Болтънс“ има разходи като лихви, суми за обслужване и ипотека на стойност около 3400 паунда месечно, а имението „Дънброути“ — 2900, което прави годишно приблизително 75 000 паунда. Длъжен съм да ви предупредя, че ако три месеца поред парите не бъдат изплатени, компаниите, при които са ипотекирани имотите, имат право да ги предложат на пазара. Случи ли се това, сигурен съм, че купувач в лицето на вашия чичо мигом ще се появи.
— Аз, от своя страна, съм длъжен да ви съобщя, господин Мънро, че в момента моят доход като библиотекар в затвора е равен на дванайсет паунда седмично.
— Разбирам — записа си Мънро. — Това не е кой знае какъв принос към дължимите 75 000 паунда — добави той с нетипично за него чувство за хумор.
— Дали пък да не прибегнем към познанията на някой от другите ви братовчеди — попита Ник, като не успя да скрие усмивката си.
— За съжаление не разполагаме с такъв — кимна покрусено Мънро. — Сестра ми обаче е омъжена за управител на местен клон на „Ройъл Банк ъф Скотланд“ и той ме увери, че според него няма да има проблем, ако с цел обслужване на ипотеките, подадете молба в банката за повторна ипотека.
— Бяхте ми изключително полезен — въздъхна Ник. — Безкрайно съм ви благодарен.
— Искам да ви призная съвсем неофициално — рече Мънро — и вярвам, ще ме разберете правилно, независимо от огромното ми възхищение от вашия дядо и от радостта, с която представлявах баща ви, не изпитвам нищо от тези чувства, когато става дума за чичо ви Хюго, който е… — Прекъсна го почукване по вратата. — Влез — рече Мънро.
Паско подаде глава в кабинета.
— Извинявам се, че ви прекъсвам, но ако не тръгнем до няколко минути, ще изпуснем влака за Лондон.
— Благодаря ви — каза Мънро. — Ще бъдем колкото се може по-кратки. — Но не отвори устата, докато надзирателят не затвори вратата. — Страхувам се, сър Никълъс, че поради кратката ни среща ще се наложи да ми се доверите. — Постави пред Ник няколко документа. — Моля, подпишете на няколко места, независимо от това, че нямате време да ги изчетете подробно и да обмислите условията в тях. Защото, ако ще трябва да действам от ваше име, докато… — Покашля се предпазливо.
— Докато излежа присъдата си — довърши Ник вместо него.
— Именно — съгласи се Мънро, извади от вътрешния джоб на сакото си автоматична писалка и я подаде на своя клиент.