Издирва се
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #8
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-64-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Издирва се». Краткое содержание книги:
С идването си в гимназията Али изтръгна Емили, Хана, Ариа и Спенсър от сянката на невзрачността и ги преобрази в обожаваните, популярни красавици, каквито всяко момиче иска да бъде. Али беше най-добрата приятелка, която те изобщо някога бяха имали. Но тя също така ги караше да вършат ужасни неща и ги тормозеше до побъркване заради най-лошите им тайни. Сега, три години по-късно, всички техни въпроси за Али най-сетне получиха отговор и те вече могат да затворят тази кошмарна страница от живота си. Или поне така си мислят.
Не всяка история има щастлив край, особено когато четири малки сладки лъжкини крият толкова порочни тайни. В драматичния финал на тази феноменална серия Емили, Хана, Ариа и Спенсър могат да получат всичко, което някога са искали — освен ако А. не им извърти още един ужасяващ номер, като за последно. Дали?
— Така — каза Али. — А сега се отпуснете.
Емили се захили неспокойно. Хана тихо въздъхна. Спенсър се опита да се отпусне, но кръвта и продължаваше да бучи в ушите й. Беше превъртала милион пъти в съзнанието си момента, в който Али я беше хипнотизирала. Всеки път, когато се сещаше за него, тялото й се вцепеняваше от паника. Всичко ще бъде наред, каза си тя.
— Ритъмът на сърцето ви ще се забави — започна да припява Али. — Мислете си за спокойни неща. Аз ще започна да броя на обратно от сто, и щом ви докосна, ще попаднете под моя власт.
Никое от момичетата не се обади. Свещите пропукваха и пламъците им танцуваха. Когато Али започна да брои, Спенсър затвори очи.
— Сто… деветдесет и девет… деветдесет и осем…
Левият крак на Спенсър изтръпна, след това и десният. Тя се опита да си мисли за нещо спокойно, по не можеше да не си спомни за предишния път, когато бяха правили това. Тогава седеше на кръглия килим в хамбара, ядосана, че Али отново е успяла да ги накара да правят нещо, което не искаха. Ами ако Али успееше да я накара да изтърси, че е целунала Иън… и Мелиса я чуе? Двамата с Иън си бяха тръгнали преди малко — може би все още бяха наблизо.
И може би, само може би, Мелиса се намираше наблизо. До прозореца, например… с фотоапарат в ръка.
— Осемдесет и пет… осемдесет и четири… — припяваше Али.
Гласът й избледняваше все повече и повече, докато накрая започна да звучи така, сякаш шепне на края на един много дълъг тунел. Пред очите на Спенсър се появи замъглена светлина. Звуците се изкривиха и заглъхнаха. Миризмата на почистен дървен под и пуканки погъделичка носа й. Тя си пое дълбоко дъх няколко пъти, опитвайки се да си представи въздуха, който влиза и излиза от дробовете й.
Изведнъж погледът й се фокусира и тя осъзна, че се намира в стария хамбар на семейството й. Седеше на стария, мек килим, който родителите й бяха купили от Ню Йорк. Миризмата на бор и ранни пролетни цветя нахлуваше от отвън. Тя погледна към приятелките си. Стомахът на Хана беше изпъкнал. Емили беше ужасно кльощава. Ариа имаше розови кичури в косата си. Али обикаляше между тях на пръсти, докосвайки ги по челата с палеца си. Когато стигна до Спенсър, тя скочи. Тук е много тъмно, чу се тя да казва. Устата й сама произнесе думите.
Не, настоя Али. Трябва да е тъмно. Така стават тия неща.
Защо винаги трябва да става така, както искаш ти, попита я Спенсър.
Затвори ги, каза й Али, оголвайки зъби.
Спенсър се опита да освети стаята. Али раздразнено изръмжа. Но когато Спенсър се обърна към нея, тя осъзна, че Али не само е ядосана. Тя беше замръзнала на мястото си, лицето й беше призрачно бледо, а очите — ококорени. Сякаш беше видяла нещо ужасно.
Спенсър се обърна към прозореца, привлечена от някаква сянка. Това беше откъслечен спомен, почти нищо. Сега Спенсър се вкопчи в образа, опитвайки се да си спомни какво точно се беше случило. И тогава… тя видя. Отражението беше на Али… само че тя си беше сложила качулка и носеше голям фотоапарат. Очите й бяха демонични и немигащи, готови за убийство. Това беше някой, когото Спенсър познаваше много добре. Тя се опита да произнесе името й, но устните й не помръднаха. Чувстваше се така, сякаш се задушава.
Споменът продължи да се разгъва и без нейното участие. Върви си, изкрещя тя на Али.
Хубаво, отвърна Али.
— Не! — каза Спенсър на старото си аз. — Извикай я обратно. Задръж я в стаята! Навън е… навън е сестра й! И тя иска да я нарани!
Но споменът продължаваше да тече по стария начин, далеч от възможностите й да го промени. Али беше стигнала до вратата. Тя се обърна и изгледа продължително Спенсър. Спенсър простена дрезгаво. Внезапно Али престана да прилича на момичето, което днес беше с тях.
Тогава погледът на Спенсър попадна върху сребърния пръстен на ръката на момичето. Али беше казала, че не го е носела онази нощ, но той си беше там. Само че вместо А., в центъра му беше гравирано едно К.
Защо Али носеше погрешния пръстен?
Някой почука по прозореца и Спенсър се обърна. Момичето отвън се хилеше зловещо, прокарвайки пръст по съвсем същото сърцевидно лице. Тя изправи безименния пръст на дясната си ръка. На него също имаше пръстен — този път с инициал А. Спенсър имаше чувството, че главата й ще се пръсне. Али ли беше навън… и как Кортни се беше озовала вътре. Какво точно се беше случило?