Издирва се
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #8
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-64-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Издирва се». Краткое содержание книги:
С идването си в гимназията Али изтръгна Емили, Хана, Ариа и Спенсър от сянката на невзрачността и ги преобрази в обожаваните, популярни красавици, каквито всяко момиче иска да бъде. Али беше най-добрата приятелка, която те изобщо някога бяха имали. Но тя също така ги караше да вършат ужасни неща и ги тормозеше до побъркване заради най-лошите им тайни. Сега, три години по-късно, всички техни въпроси за Али най-сетне получиха отговор и те вече могат да затворят тази кошмарна страница от живота си. Или поне така си мислят.
Не всяка история има щастлив край, особено когато четири малки сладки лъжкини крият толкова порочни тайни. В драматичния финал на тази феноменална серия Емили, Хана, Ариа и Спенсър могат да получат всичко, което някога са искали — освен ако А. не им извърти още един ужасяващ номер, като за последно. Дали?
Всички се спуснаха да развързват въжетата, които пристягаха ръцете и краката й, и отлепиха тиксото от устата й. Мелиса веднага се претърколи по корем и се разкашля. По бузите й потекоха сълзи. Тя се отпусна в ръцете на Спенсър и се разплака измъчено и отчаяно.
— Добре ли си? — извика Спенсър.
— Тя ме отвлече и ме хвърли в багажника на колата си — каза Мелиса, кашляйки. — Свестявах се няколко пъти, но тя ме упояваше всеки път. Когато отново се свестих, се намирах… — Тя се обърна и погледна полуотворения килер. Лицето й се изкриви от болка.
След това Мелиса подуши въздуха. Пушекът изпълваше стаята много бързо, сивата мъгла започваше да се кълби около тях. Мелиса се разтрепери.
— Ще умрем.
Всички се събраха в средата на стаята и се притиснаха една в друга. Емили трепереше неконтролируемо. Тя усещаше нечие сърце да бие до нейното.
— Всичко ще бъде наред — не спираше да повтаря Спенсър в ухото на Мелиса. — Трябва да намерим изход оттук.
— Няма изход! — Очите на Мелиса бяха пълни със сълзи. — Не виждаш ли?
— Чакайте малко! — Ариа се надигна на пръсти. Тя огледа внимателно стаята и челото й се намръщи. — Мисля, че това е стаята, от която излизаше тайният коридор до кухнята.
— За какво говориш? — попита Хана.
— Не си ли спомняте? — извика Ариа. — Криехме се в него, за да плашим Джейсън.
Ариа отиде до скрина и го отмести от мястото му. За огромна изненада на Емили на стената имаше малка врата, висока приблизително колкото един златист ретрийвър. Ариа дръпна резето и я отвори, разкривайки тъмен тунел. Мелиса ахна изненадано.
— Тръгвайте — извика Спенсър, отпусна се на четири крака и пропълзя през малката врата. Теглеше сестра си след себе си. После мина Ариа, следвана от Хана. Стомахът на Емили се сви. Тунелът миришеше на разложеното тяло на Иън.
— Емили! — Гласът на Спенсър звучеше сякаш много от далеч. — Побързай!
Емили си пое дълбоко дъх, сви рамене и пропълзя в тунела. Той беше дълъг около десет фута и излизаше в малка колкото килер стаичка, в която като че ли не беше влизано от години. Имаше купчини прах и хиляди мъртви буболечки по ъглите, а на тавана се виждаше голямо мокро петно. Ариа се опита да отвори вратата, която водеше към дървената стълба, но тя не помръдна.
— Заяла е — прошепна тя.
— Не може да бъде — настоя Спенсър. Тя отчаяно се хвърли към нея с рамото напред, както беше виждала да го правят по филмите. Емили, Ариа и Хана се присъединиха към нея. Най-накрая дървото изхрущя и поддаде. Емили издаде облекчен звук, който прозвуча като смесица от въздишка и плач.
Те се спуснаха надолу по стълбите и отвориха трета врата. Блъснаха се в стена от топлина, която жилеше очите и кожата им. Стаята беше пълна с още по-гъст пушек. Емили заобиколи кухненския плот, опитвайки се да се ориентира. Запрепъва се към входната врата. От лявата й страна се стрелна някаква сянка. Някой заковаваше прозорците, за да нямат никакъв изход навън.
Емили замръзна на мястото си, когато зърна русата коса, сърцевидното лице и меките устни. Али.
Тя се обърна и се вторачи в Емили така, сякаш виждаше призрак. Чукът падна тежко на земята. Очите й гледаха студено, устата й се изкриви в презрителна усмивка. В гърдите на Емили се насъбра горчилка и тя проплака. Изведнъж осъзна, че това момиче е написало писмото… и че всичко в него е истина. Сърцето й беше разбито на хиляди парчета.
Али се втурна към вратата, но Емили се стрелна напред, хвана я за ръката и я дръпна към себе си. Али зяпна от изненада. Емили я хвана за раменете със силните си ръце.
— Как можа да ни причиниш това? — попита я тя.
Али се опита да се освободи. В очите й проблясваше ненавист.
— Вече ви казах — отвърна рязко тя. — Вие, кучки, съсипахте живота ми. — Гласът й дори не звучеше като нейния.
— Но… аз те обичах — проплака Емили с тънък глас и очите й се напълниха със сълзи.
Али се изсмя подигравателно.
— Колко си смотана, Емили.
Сякаш я прободе право в сърцето. Емили стисна здраво Али за раменете, искаше някогашната й приятелка да разбере колко боли. Как можа да го кажеш, искаше й се да изкрещи. Как може да ни мразиш толкова много?
Изведнъж се разнесе силен взрив, който я заслепи. Появи се ярка бяла светлина и я блъсна топлинна вълна. Емили покри с ръце очите и главата си, а експлозията я вдигна от пода. Тя усети удар, после_ трясък_. Приземи се върху едното си рамо и зъбите й изтракаха от сблъсъка.