Издирва се
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #8
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-64-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Издирва се». Краткое содержание книги:
С идването си в гимназията Али изтръгна Емили, Хана, Ариа и Спенсър от сянката на невзрачността и ги преобрази в обожаваните, популярни красавици, каквито всяко момиче иска да бъде. Али беше най-добрата приятелка, която те изобщо някога бяха имали. Но тя също така ги караше да вършат ужасни неща и ги тормозеше до побъркване заради най-лошите им тайни. Сега, три години по-късно, всички техни въпроси за Али най-сетне получиха отговор и те вече могат да затворят тази кошмарна страница от живота си. Или поне така си мислят.
Не всяка история има щастлив край, особено когато четири малки сладки лъжкини крият толкова порочни тайни. В драматичния финал на тази феноменална серия Емили, Хана, Ариа и Спенсър могат да получат всичко, което някога са искали — освен ако А. не им извърти още един ужасяващ номер, като за последно. Дали?
— Не мога да повярвам, че толкова години се избягвахме — изтърси Спенсър. — Какво ни беше прихванало?
Ариа махна презрително с ръка.
— Бяхме глупачки. Трябваше да си останем приятелки.
Емили усети как се изчервява.
— Така е. — Тя не можеше да си представи, че и останалите са се чувствали също като нея.
Хана изтръска няколкото пожълтели листа от един от столовете и седна на него.
— Липсвахте ми, момичета.
— Не е вярно. — Спенсър я посочи с пръст, замаяна от алкохола. — Ти си имаше Мона.
Всички изведнъж се умълчаха, припомняйки си какво им беше причинила Мона. Емили усети буца в гърлото си, когато видя Хана да примигва и да се обръща настрани. Не стига, че Мона беше измъчвала Емили, ами тя беше и най-добрата приятелка на Хана. Емили пристъпи напред и я прегърна.
— Съжалявам — прошепна тя. После се приближи Спенсър, след това и Ариа.
— Тя беше луда — промърмори Спенсър.
— Не трябваше никога да прекъсвам връзките си с вас — рече Хана, облегнала чело на рамото на Спенсър.
— Всичко е наред — извика Емили и поглади Хана по дългата, копринена коса. — Нали сега сме с теб.
Четирите останаха така, докато песента не свърши и настъпи тишина. Джакузито бръмчеше. От вътрешността на къщата се чу силно тупване. Спенсър вдигна глава и се намръщи.
— Али нещо се преоблича твърде дълго.
Всички се увиха в кърпите си и влязоха вътре. Прекосиха хола и отидоха в кухнята.
— Али? — извика Хана. Никакъв отговор. Емили надникна в банята, от която беше излязла преди малко. От крана на чешмата капеше вода. Струята въздух от вентилатора разклащаше края на тоалетната хартия.
— Али? — извика Ариа в голямата всекидневна. Фотьойлите бяха покрити с чаршафи и приличаха на разкривени призраци. Всички стояха неподвижно и се ослушваха.
Спенсър се спря в средата на кухнята.
— Може би не е сега моментът да го кажа, но майка ми се обади по-рано. Сестра ми още я няма…
— Какво? — Емили се спря до печката.
— Ами ако ни е последвала? — Гласът на Спенсър потрепери. — Ами ако е тук?
— Не може да бъде. — Хана отпи здрава глътка от коктейла си. — Спенсър, няма начин да е тук.
Спенсър бързо навлече пуловера си и тръгна към вратата, която водеше към страничния двор. Емили грабна суичъра и дънките си, облече ги и я последва. Старата, ръждясала врата изскърца при отварянето. Небето беше ясно и обсипано със звезди. Единствената друга светлина идваше от гаража. Черното БМВ беше оставено на алеята. Очите на Емили се стрелкаха наляво и надясно в търсене на движеща се сянка. Тя извади телефона си, чудейки се дали не трябва да се обадят на някого. На екрана й беше изписано съобщение: „Без покритие“. Останалите погледнаха телефоните си и поклатиха отрицателно глави. Всички бяха извън обхват.
Емили потрепери. Това не можеше да се случва. Не и отново. Ами ако те се бяха забавлявали на верандата, докато междувременно нещо ужасно се беше случило на Али? Беше като повторение на ситуацията в седми клас: те стояха в хамбара хипнотизирани, докато едно момиче беше убито.
— Али! — извика Емили. Гласът й отекна в нощта. — Али! — извика отново тя.
— Какво? — разнесе се в отговор.
Всички рязко се обърнаха. Али стоеше на кухненската врата, все още облечена с дънките си и кашмирената си блуза. Гледаше ги така, сякаш бяха полудели.
— Къде се бяхте изгубили? — засмя се тя. — Отидох да проверя температурата в джакузито, а там нямаше никой! — Тя се престори, че избърсва потта от челото си. — Толкова се уплаших!
Емили се запъти към къщата, въздъхвайки дълбоко с облекчение. Но когато Али отвори вратата и я задържа, за да влезе вътре, зад гърба си Емили чу изпукването на съчка. Тя замръзна на мястото си и погледна през рамо, убедена, че ще види две очи, които се взират в нея от гората.
Но там всичко си беше тихо и спокойно.
Нямаше никой.
28.
В какво се превръщат мечтите
Спенсър и останалите влязоха обратно в къщата.
— Водата в джакузито е прекалено студена — реши Али. — Но има много други неща за правене.
Спенсър хвърли неупотребената си кърпа на масата, отиде във всекидневната и седна на кожения диван. Беше се вкочанила цялата — отчасти заради студа, отчасти от страх, че нещо може да се е случило на Али. Обзе я безпокойство, причината за което не можеше да определи. Как Али не ги беше чула, докато те всички я викаха с цяло гърло? Как така не я бяха видели, когато бе отишла на верандата, за да провери водата? Какво беше онова туп, което се беше разнесло от вътрешността на къщата? И къде изобщо се беше дянала Мелиса?