Обитаемият остров
- Автор: Стругацкий Аркадий Натанович, Стругацкий Борис Натанович
- Серия: Камерер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Арнаудов Георгиев
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Обитаемият остров». Краткое содержание книги:
Жанрът е „екшън“, има, разбира се, и криминален елемент. За любителите на конспирацацията са предвидени поне две загадки, чиито отговори присъстват в романа, но са в неявен вид.
Още от самото начало на експедицията нещата потръгват накриво — загубва кораба си.
Контактът с аборигените също не минава съвсем гладко — задържат го на границата без дрехи и документи. Поради странното му поведение и неспособноста му да говори и разбира езика, той е изпратен в Специалното студио — лудницата. Съвсем неочаквано от там го извеждат, но по пътя към столицата претърпява ПТП и му се налага да се оправя сам.
След първоначалния период на адаптация, Максим постъпва в Бойния легион — силите за бързо реагиране. Участва в акции срещу терористи, т.нар. дегенерати. Първата загадка е: защо и с каква цел неговият началник ротмистър Чачу го включва преждевременно в екзекуцията на осъдените терористи?
След неизпълнение на пряка заповед Максим е разстрелян „неуспешно“ и постъпва в Съпротивата — терористичната организация, срещу която се е борил досега. При акция, в която са убити повечето от членовете на групата, Максим е арестуван и осъден на каторга. Ето следващата загадка: кой е предателят (доносникът в групата на Максим)?
Така се затваря първият кръг в романа — Максим се завръща на мястото, където е кацнал на планетата (каторгата). След като е установил, че не може да промени системата отвътре, Максим решава да опита с помощта на съседните страни. Затваря се вторият кръг в романа — Максим отново се озовава в каторгата.
Натрупал опит и сили, накрая героят се завръща в столицата за окончателния си удар.
— Да, струва ми се.
— Някакъв много як… Да, нещо ми докладваха за него… А за какво ти е притрябвал?
— Това е мутант — каза Странник. — Ментограмите са интересни, той ми е нужен за работата.
— Ще го режеш ли?
— Възможно е. Моите хора го забелязаха отдавна, още когато с него работеха в Специалното студио, но после той избяга…
Прокурорът, силно разочарован, натъпка устата си с ягоди.
— Добре — каза той. — Е, а твоите работи как са?
— Както винаги прекрасно — отговори Странник. — Твоите също, както разбрах. Успя все пак да подлееш вода на Гърчавия. Поздравявам те… Та кога ще получа моя Мак?
— Ами че утре ще пратя телеграма, след пет-шест дни ще го доставят.
— Нима го отстъпваш даром?
— Просто любезност — каза прокурорът. — А ти какво можеш да ми предложиш в замяна?
— Първият защитен шлем.
Прокурорът се усмихна:
— И Световното Светило с него. Впрочем имай предвид: първият защитен шлем не ми е нужен. Нужен ми е единственият… Между другото, вярно ли е, че на твоята банда са възложили разработката на насочен излъчвател?
— Може би — каза Странник.
— Слушай, а за кой дявол ни е притрябвал? Малко ли неприятности си имаме? Да беше задържал тая работа, а?
Странник се озъби:
— Боиш ли се, Умник?
— Боя се — каза прокурорът. — А ти не се ли боиш? Или си въобразяваш, че твоята любов с Графа е за вечни времена? Та той с твоя собствен излъчвател ще те…
Странник отново се озъби:
— Убеди ме. Разбрахме се — той стана. — Аз сега отивам при Канцлера. Нещо да му предам?
— Канцлера ми е сърдит. Това ми е ужасно неприятно.
— Добре — каза Странник. — Ще му предам.
— Шегите са си шеги — каза прокурорът, — а ти би могъл да кажеш думичка в моя защита…
— Ти си нашият умник — каза Странник с гласа на Канцлера. — Ще опитам.
— Поне доволен ли е той от процеса?
— Отде да знам! Аз току-що пристигнах.
— Ето, това разбери… А за твоя… как беше? Чакай да си запиша…
— Мак Сим.
— Така. Та за него аз още утре…
— Бъди здрав — каза Странник и излезе.
Прокурорът мрачно го изпрати с поглед. „Да, можеш само да му завиждаш. Това се казва положение! Единственият, от когото зависи защитата. Късно е да съжалявам, но може би следваше да се сближа с него. Но как да се сближиш с такъв? Нищо не му трябва, той и без това е най-важният, всички от него зависим, всички за него се молим… Ах, да хванеш такъв за гърлото — колко хубаво би било! Само да искаше нещо истинско! А то, каторжник му притрябвал, голямата ценност… Ментограмите му, виждате ли, били интересни… Въобще този каторжник е планинец, а Канцлера в последно време нещо много често говори за планините. Може би си струва да се заема… Кой знае какво ще излезе, ако стане войната, а Канцлера си е Канцлера… Массаракш, и без това днес повече няма да мога да работя…“ Той каза в микрофона:
— Кох, какво имате по делото на осъдения Сим? — и изведнъж си спомни. — Вие, струва ми се, бяхте съставили за него някаква компилация…
— Точно така, ваше превъзходителство — прошумоля референтът. — Имах честта да обърна внимание на ваше…
— Дайте я тук. И донесете още вода.
Той остави слушалката — и веднага на вратата се появи неосезаемият като сянка референт. Пред прокурора върху масата легна дебела папка, тихо издрънча стъкло, избълбука вода и до папката изникна пълна чаша. Прокурорът отпи, докато оглеждаше папката.
„Извлечение от делото на Мак Сим (Максим Камерер). Подготвил референт Кох“. „Ама че е дебела, това се казва извлечение…“ Той отвори папката и взе първата пачка подвързани листове.
Показания на ротмистър Тоот… Показания на подсъдимия Гаал… Ескизи на някакъв граничен район зад Синята Змия… „Никакви други дрехи нямаше върху него. Речта му изглеждаше членоразделна, но съвършено неразбираема. Опитът да се заговори с него на хонтийски не даде резултат…“ Ох, тези гранични ротмистри! Хонтийски шпионин на южната граница!… „Рисунките, направени от задържания, ми се сториха майсторски и удивителни…“ Е, зад Синята Змия има много удивителни неща. За съжаление. И обстоятелствата на появяването на този Сим не блестят особено на фона на всички други тамошни обстоятелства… Въпреки че, разбира се… Но ще видим…
Прокурорът остави пачката, избра две по-едри ягоди, пъхна ги в устата си, и взе следващия лист. „Заключение на експертната комисия в състав на сътрудниците от Института по тъкани и облекло… Ние, долуподписаните…“ Хм… така… така… „… изследвахме с всички достъпни нам лабораторни методи тъканта на облеклото, изпратено ни от Департамента на юстицията… («Ама че глупост») и стигнахме до следното заключение: