Обитаемият остров

Г. Паротермична камера (загуба на тегло без неприятни усещания).

С това се наложи да бъдат прекратени форсираните методи“.

Бр-р-р! Ама че документ! Да, Странник е прав: този е някакъв мутант. Нормалните хора не могат да издържат така… Да, чувал съм, че се срещат сполучливи мутации, рядко наистина… Това обяснява всичко… освен панталоните впрочем. Панталоните, доколкото знам, не мутират…

Той взе следващия лист. Оказа се безинтересен: показание на директора на Специалното студио. Глупаво заведение. Записват бълнуванията на всякакви психопати за забавление на почтената публика. Помня, това студио го измисли Калу Мошеника, който сам беше малко такъв… Виж ти, запази се студиото! Мошеника отдавна го няма, а откачената му идея процъфтява… От показанията на директора следва, че Сим е бил образцов обект и е крайно желателно да бъде получен обратно… Стоп, стоп, стоп! „Предаден на разположение на Департамента за специални изследвания по нареждане номер еди кой си, от дата еди коя си…“ Ето го нареждането, подписано от Фанк… Прокурорът почувствува някакво слабо озарение. Ти нещо тука, Странник… Не, да не бързаме с изводите. Той преброи до тридесет, за да се упокои, и взе следващия документ — доста дебела пачка листове:

„Извлечение из акта на Специалната етнолингвистична комисия по проверка на предположението за планинския произход на М. Сим“.

Започна да чете разсеяно, все още мислеше за Фанк и за Странника, но неочаквано за себе си се заинтересува. Това беше любопитно изследване, в което се свеждаха в едно и се обсъждаха всички доноси, показания и свидетелства на очевидци, така или иначе засягащи въпроса за произхода на Мак Сим — антропологически, етнографски, лингвистични данни и техният анализ; резултати от изучаването на фонограмите, ментограмите и собственоръчните рисунки на подследствения. Всичко това се четеше като роман, макар че изводите бяха много оскъдни и предпазливи. Комисията не можеше да причисли М. Сим към нито една от известните етнически групи, обитаващи континента. (Подчертаваше се особеното мнение на известния палеоантрополог Шапшу, който беше открил в черепа на подследствения сходство, но не идентичност с изкопаемия череп на така наречения Древен Човек, обитавал Архипелага преди повече от сто и петдесет хиляди години). Комисията потвърждаваше пълната психическа нормалност на подследствения в настоящия момент, но допускаше, че в близкото минало той е могъл да страда от някаква форма на амнезия плюс интензивно изместване на истинската памет с лъжлива. Беше извършен лингвистичен анализ на записите, останали в архива на Специалното студио; стигна се до извода, че езикът, на който тогава е говорил подследственият, не може да бъде причислен към нито една група от известните съвременни и мъртви езици. По този повод комисията допускаше, че този език навярно е бил плод на въображението на подследствения (т.нар. „рибешки език“), още повече, че понастоящем подследственият, по собственото му твърдение, не го помни. Комисията се въздържаше от определени изводи, но допускаше, че в лицето на М. Сим имат работа с някакъв мутант от неизвестен досега тип… „Добрите идеи идват в умните глави едновременно“ — със завист помисли прокурорът и бързо прегледа „Особеното мнение на члена на комисията професор Поррумоварруи“. Професорът, сам планинец по произход, напомняше за съществуването някъде в планината на полулегендарната страна Зартак, населена от племето на Птицеловците, които досега са останали извън подозрението на етнографията и на които цивилизованите планинци приписват познаване на магически науки и способността да летят във въздуха без всякакви приспособления. Според техните разкази Птицеловците са извънредно високи, притежават огромна сила и издръжливост, а кожата им има кафяво-златист оттенък. Всичко това невероятно съвпада с физическите особености на подследствения… Прокурорът повъртя молива над мнението на професор Порру… и така нататък… остави го настрани и каза гласно: