Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Хувър смята, че университетът в Бъркли в Калифорния е „изцяло обсебен от комунисти“. ДЖОН МАККОУН — директор на Централното разузнаване от ноември 1961 до април 1965 г., е възпитаник на този университет и голям негов поддръжник. Той моли Хувър да представи доказателства, че на територията на университета има комунисти. Хувър изпраща един от агентите си при директора на колежа с „информация от обществени източници“ за хора, които „създават проблеми“, но Маккоун не получава имена на комунисти.
Ейтън Тиохарис и Джон Стюърт Кокс пишат в книгата си „Шефът“ („The Boss“, 1988) следното:
Постигнато е негласно споразумение. Хувър има широко поле за действие при провеждането на важни операции, операции, които нито един главен прокурор не би одобрил поради необходимостта да се прибягва до нелегални методи, поради това, че тези разследвания са насочени към чуждестранни агенти и американските им поддръжници… Хувър не вижда причина да ги разпитва, тъй като вярва, че ФБР трябва да наблюдава и да дестабилизира „подривните“ дейности, без да оставя писмени доказателства.
Смъртта на Хувър през май 1972 г. е краят на ФБР на Хувър и началото на едно ново ФБР, в което контраразузнаването се превръща в основна дейност. Отношенията между ЦРУ и ФБР, които са били доста хладни по времето на Хувър, сега се подобряват. ФБР става наистина действащ член на РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ. Но сътрудничеството означава и нов начин на действие.
Ден след смъртта на Хувър президентът Никсън назначава ПАТРИК ГРЕЙ за изпълняващ длъжността директор на ФБР. Само месец по-късно започва скандалът УОТЪРГЕЙТ и Грей е въвлечен в него. Той се оттегля, забулен в тайнственост, която се разкрива едва когато за директор е назначен КЛАРЪНС КЕЛИ — ръководител на полицията в Канзас Сити.
След аферата Уотъргейт Конгресът разкрива дълъг списък от нелегални дейности и на ЦРУ (вж. МКУЛТРА и СЕМЕЙНИ СКЪПОЦЕННОСТИ), и на ФБР от времето на Хувър. Главният прокурор на администрацията на президента Картър — Едуард Ливай, налага нови правила за разследванията на ФБР в контрашпионажа. Това води до създаването на нов закон — ЗАКОН ЗА НАБЛЮДАВАНЕ НА ВЪНШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, който затяга контрола при подслушването и поставянето на микрофони. Създаден е и СЪД ЗА НАДЗОР НА ВЪНШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, който да разглежда оплакванията във връзка с електронното наблюдение.
Контраразузнаването вече се превръща в по-сложен процес. Съветските шпиони и тези от Източния блок, които са в Съединените щати, стават двойно повече в периода 1966–1978 г. Оперативните работници на ФБР вече не могат самостоятелно да действат срещу заподозрените шпиони. Шпионинът може да е съзнателно или не под контрола на сътрудник от централния апарат на ФБР. Ами ако в тази операция не са посветени местните сътрудници? В края на краищата подозрителният може да се окаже американец, работещ като двоен агент, или сътрудник на КГБ, на когото се „скалъпва“ дезинформация или който е в процес на превербуване.
Решенията, кой да бъде арестуван и кой не, се вземат от разузнавателната общност и компетентни служители от Министерството на правосъдието. През 1978 г. главният прокурор Грифин Бел трябва да вземе страна в противоречивите становища на ФБР и ЦРУ за случая с РОНАЛД ХЪМФРИ — служител на Държавния департамент, който предава информация на южновиетнамеца Дейвид Труонг, за когото се смята, че е шпионин. КУРИЕРЪТ на Труонг е човек на ЦРУ и иска самоличността му да остане в тайна, а ФБР иска той да се яви в съда като свидетел. Бел отсъжда в полза на ФБР.
По-важните случаи на шпионаж през 80-те години — ДЕСЕТИЛЕТИЕТО НА ШПИОНИТЕ, са разкрити от предатели, а не от ФБР. ФБР се справя изключително добре в събирането на доказателства, които дават възможност на прокурорите да представят в съда неопровержими факти за съответния подсъдим. Само един процес срещу шпионин — РИЧАРД СМИТ, е бил провален, и то поради нескопосано свършената работа на ЦРУ и на армейското разузнаване, а не по вина на ФБР.
Приемник на Кели и директор на ФБР в „десетилетието на шпионите“ става съдията УИЛЯМ УЕБСТЪР. ФБР успешно подготвя 3 случая, но само 1 завършва с издаване на присъда.
Десетилетието на шпионите завършва с края на Студената война. А когато и Уебстър напуска ФБР, за да заеме поста ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, контраразузнаването минава на втори план. През 1991 г. ФБР съставя особен списък „опасност за националната сигурност“. На първо място в него е поставен ПРОМИШЛЕНИЯТ ШПИОНАЖ — стремежът на чужди разузнавания да се доберат до най-новите технологии на САЩ. Промишленият шпионаж засенчва традиционното разузнаване. В този списък фигурира и „опитът на чужди държави за манипулиране на американското обществено мнение“.