Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
През 1920 г. с въвеждането на сухия режим производството на алкохол и консумацията му се превръщат във федерално престъпление. По време на сухия режим се появяват гангстери, които отвличат хора, ограбват банки, а след това преминават в друг щат, като по този начин избягват правосъдието. Но през 1932 г. Конгресът гласува федерален закон за отвличанията — първия от няколкото закона, които постепенно разширяват пълномощията и влиянието на Бюрото за разследване.
В началото на 20-те години се надига т.нар. червена опасност. В кръговете на американското правителствено ръководство нараства страхът от експорт на руската болшевишка революция в други страни, включително в САЩ. На тази вълна младият служител на Управлението за разследване ЕДГАР ХУВЪР си създава репутация на ревностен преследвач на анархисти, радикали и „червени“. През 1924 г. той е назначен за директор на Бюрото за разследване и когато погледът на нацията се обръща от подривните действия към обикновените престъпления, той веднага се пренасочва от революционерите към бандитите. Наричат агентите му „господата Г“ вероятно защото гангстерът Джордж (Картечницата) Кели при залавянето му през септември 1933 г. извиква: „Не стреляйте, господа Г!“
През март 1933 г. посланикът на Германия се обръща към държавния секретар да бъде разследван американски гражданин, който в писмо до посолството заплашва, че ще убие Адолф Хитлер. Това дава основание и извинение на ФБР да започне разследване на пронацистките организации в САЩ.
По време на президента Франклин Д. Рузвелт бюрото е преименувано Управление за разследване. Рузвелт подкрепя приемането на закони, които дават на службата и на Хувър по-голяма самостоятелност. През юли 1935 г. управлението става Федерално бюро за разследване. Същата година Джеймс Кагни участва във филма „Господата Г“ — първия от многото ФИЛМИ, които прославят подвизите на ФБР в борбата му срещу гангстерите.
Въпреки че вниманието на ФБР обикновено е насочено към борбата с престъпността, Хувър не спира да преследва подривните действия. Рузвелт тайно нарежда на Хувър да се занимава и с ВЪТРЕШНО РАЗУЗНАВАНЕ, т.е. със събиране на информация за изолационистите. (Основен изразител на идеите им е въздушният ас Чарлс Линдбърг и т.нар. Първи американски комитет.) През юни 1939 г. Рузвелт нарежда всички федерални агенции да се отчитат на ФБР, като това важи и за всички данни, които се смятат „пряко или непряко свързани с шпионаж, контрашпионаж или саботаж“.
ФБР става главен „ловец“ на шпиони в САЩ. За разлика от Бюрото за разследване от времето на Първата световна война ФБР от 40-те години организира изключително компетентно усилията на контраразузнаването. Ако през 1940 г. във ФБР работят 898 агенти, то през 1945 г. те са вече 4886. Изумителното разрастване се дължи на непрекъснатото приемане на федерални закони, които утвърждават и разширяват пълномощията на ФБР, на рязкото увеличаване на контраразузнавателната дейност и, накрая, на лобито на бюрото в Конгреса, който има пълно доверие на Хувър и на неговото „дете“ — ФБР. Преди Америка да влезе във войната, Хувър предупреждава за ПЕТА КОЛОНА в САЩ, или за „врага отвътре“ — хора, които „държат правителството на Съединените щати да бъде свалено“. Никога не е съществувала пета колона в САЩ. Независимо от това Конгресът вижда в лицето на ФБР страж, който предпазва от всички врагове. Така агенцията се разраства и като численост, и като влияние.
През 1934 г. Конгресът забранява телефонното подслушване със Закона за комуникациите. Независимо от това ФБР извършва подслушвания, използвайки тълкуването на Министерството на правосъдието, че законът забранява не подслушването само по себе си, а по-скоро разкриването на информацията, получена от подслушването. През май 1940 г. Рузвелт подписва секретна директива, която разрешава подслушването на хора, заподозрени в подривни действия. Още в самото начало на септември 1939 г. Хувър нарежда на всички оперативни агенти във ФБР да подготвят досиета за хора, които хранят „симпатии към германците, италианците или комунистите“. Имената им са подредени в списък с готовност за задържане, така че да бъдат обезвредени, в случай че Съединените щати влязат във войната. Хувър дава одобрението си за тайни прониквания (наричани от агентите КОНСПИРАТИВНИ ПРОНИКВАНИЯ) в дипломатически представителства за получаване на секретна информация. Самите сътрудници на ФБР кръщават тази работа „нощни визити“. Трябва да се отбележи, че както за списъците, така и за проникванията в дипломатическите мисии Хувър няма законно основание.
13
G-man от Government man (англ.) — държавен човек, служител. — Б.р.