Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
ФБР изпуска някои от шпионите, като например ХЪРМЪН ЛАНГ, който предава на германците информация за секретни северни бази за бомбардировачи, и САЙМЪН КЬОДЪЛ — ЗАКОНСЕРВИРАН АГЕНТ, който през септември 1939 г. започва да действа, но не е заловен до октомври 1944 г. Нито германците, нито японците успяват да създадат действаща шпионска МРЕЖА в САЩ по време на войната.
В Латинска Америка специалната разузнавателна служба на ФБР действа ефективно преди всичко, защото агентите работят съвместно със службите за шпионаж на тоталитарните правителства. В разгара на работата специалната част разполага с 360 агенти, като много от тях са със статут на дипломати. Информацията, която получават, води до арестуването на 389 шпиони и 281 германски пропагандисти. По-голямата част от латиноамериканските страни предпочитат да бъдат съюзници на САЩ и затова техните специални служби и полиция активно помагат на ФБР срещу опитите на немските тайни агенти да са закрепят в страните им.
Но всички тези постижения на ФБР в работата му извън пределите на САЩ са почти нищо в сравнение с успехите на УИЛЯМ ДОНОВАН, изпреварил Хувър в създаването на мощна служба за външно разузнаване. През юли 1941 г. независимо от възраженията на Хувър и службите на ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ президентът Рузвелт назначава Донован за КООРДИНАТОР НА ИНФОРМАЦИЯТА. Година по-късно Донован вече е ръководител на УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС) — непосредствен предшественик на ЦРУ.
По ирония на съдбата именно ръководителят на ФБР неволно дава тласък в служебната кариера на ДЖЕЙМС ДЖИЗЪС ЕНГЪЛТЪН — бъдещ ръководител на управлението по контраразузнаване в ЦРУ. Хувър е уволнил Мелвин Първис — герой от „господата Г“, известен с организирането на капан за гангстера Джон Дилинджър. Когато започва войната, Първис влиза в разузнаването на армията. Сред вербуваните от него кадри за разузнавачи е и Енгълтън, който започва работа в УСС, а след войната преминава в ЦРУ.
Хувър отчаяно се съпротивлява срещу решението на президента Труман за създаване на общонационална агенция за външно разузнаване. Но когато през 1947 г. ЦРУ е вече факт, ръководителят на ФБР разбира, че фронтовата линия на ведомството му в Студената война е в областта на ВЪТРЕШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ. И така, в действие влиза кампанията за „лов на комунисти“ в американското правителство и държавните учреждения.
ФБР концентрира усилията си в това, което според Хувър е защита на националната сигурност. Тази идея е одобрена през 1947 г. и Труман възлага на ФБР отговорността за разследване лоялността на федералните служители и на кандидатите за работа във федералните структури. През 1948 г. Министерството на правосъдието предприема активни действия срещу американската комунистическа партия, следвайки Закона Смит, според който се забранява пропагандирането на идеи в ущърб на правителството. ФБР получава разрешение да арестува и да възбуди съдебна процедура срещу 145 лидери на комунистическата партия. По делата на много от 109-имата подсъдими са явяват правителствени свидетели — информатори на ФБР, внедрени в комунистическата партия.
В следвоенните години мнозина се сблъскват с трудностите, които ще спъват дейността на ФБР в контрашпионажа и през идващите десетилетия. Служители и агенти на ФБР разбират, че изпълнението на операции от рода „плащ и кинжал“ са много по-сложни и трудни, отколкото „играта на стражари и апаши“. Те са доста изненадани, че не могат да извършват арест на един или друг, замесен в шпионаж, след като са изградили това, което при други престъпления се смята за изпипан случай.
В началото на Студената война ФБР се приема двояко: от една страна, в съзнанието на обществеността бюрото се асоциира с хладнокръвните и умни тайни агенти, със суперполицая, образ, който се тиражира от пресата, киното и радиото, и, от друга — с образа на самия Хувър, безкомпромисния ръководител на ФБР, бореца срещу „комунистическата зараза“. Той често говори в парламента, изказвайки сурови предупреждения и заплахи към „червените“, и непоколебимо работи за още по-голямо настъпление на „кръстоносния поход“ срещу комунизма. Така той укрепва влиянието на своята лична империя — федералното бюро за разследване.
Хувър редовно информира съответните комисии в Конгреса за комунистите, „които правят американски филми и пишат американски книги“. Във ФБР са съставени досиета на Джон Дос Пасос, Дашиъл Хамет и Лилиан Хелман. Холивудските досиета включват имената на актьори като Ерол Флин и Кларк Гейбъл. Хувър има няколко източника в Холивуд, сред които президентът на Гилдията на киноактьорите Роналд Рейгън — „поверителен информатор“ на ФБР в Лос Анджелис.