Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Федорчук започва работа в НКВД през 1939 г. През Втората световна война служи във военната организация за контрашпионаж СМЕРШ. След войната продължава да работи в НКВД — КГБ (дейността на Смерш е преустановена през 1946 г.) и в края на 60-те години е назначен за ръководител на Трето управление на КГБ, което отговаря за контраразузнаването — вътрешната сигурност на въоръжените сили. През 1970 г. напуска ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ и е назначен в апарата на КГБ в Украйна.
През май 1982 г. Федорчук заменя ЮРИЙ АНДРОПОВ, който преминава на работа в ЦК на КПСС. В биографията на Горбачов руският историк Жорес Медведев пише: „Федорчук дори не беше член на централния комитет и споменът за назначението му буди съмнение, че това е бил опит [от страна на Андропов] да се неутрализира КГБ в борбата за власт, която се развихряше за наследник на мястото на [Леонид] Брежнев.“ През ноември 1982 г. Андропов заема мястото на Брежнев като генерален секретар на КПСС и държавен глава на Съветския съюз. Месец по-късно той прави Федорчук министър на вътрешните работи със звание армейски генерал и му възлага задачата да прочисти МВД от корупция и подкупи.
Неспособността на Федорчук и непопулярността му принуждават Горбачов през 1986 г. да го прехвърли на поста военен инспектор, като слага край на дългогодишната му кариера в разузнаването.
По-голямата част от подчинените на Федорчук го смятат за надменно арогантно чиновниче, което не може да подреди мислите си.
Фекто, Ричард
Сътрудник на ЦРУ, заловен в Китай на 29 ноември 1952 г. след свалянето на шпионския му самолет. Китайците го осъждат по обвинение в шпионаж и до 1971 г. Фекто е в затвора.
Фекто, колегата му от ЦРУ ДЖОН ДАУНИ и още 7 АГЕНТИ са на борда на самолет C–47 Дакота, който е без обозначения. Самолетът е излетял от секретна база на ЦРУ в Япония. И пилотите, и агентите са симпатизанти на Чан Кайшъ, който, претърпявайки поражение от китайските комунисти начело с Мао Дзедун, е избягал в Тайван. В подкрепа на американската политика, чиято цел е да помогне на Чан Кайшъ да си върне отнетите територии, ЦРУ внедрява тайванци в континентален Китай. (Вж. ДАУНИ, ДЖОН.)
През декември 1954 г. Китай обявява залавянето и предаването на съд на двама офицери от ЦРУ. Дауни получава доживотна присъда, а Фекто като негов подчинен — 20 години.
След Корейската война Съединените щати уреждат размяна на военнопленници с Китай, но в списъка на американците не е нито Дауни, нито Фекто, тъй като Съединените щати не желаят да признаят, че двамата са служители на ЦРУ.
Китай и Съединените щати нямат дипломатически отношения, но през 1957 г. по индиректен път Китай отново предлага да освободи двамата офицери на ЦРУ. Предложението е отхвърлено от държавния секретар Джон Фостър Дълес (брат му АЛЪН ДЪЛЕС по това време е ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ).
Когато по-късно президентът Никсън признава по време на конференция, че са офицери от ЦРУ, Фекто и Дауни най-сетне са освободени: Фекто — през 1971 г., а Дауни — през 1973 г.
Фелипес, Томас
Английски специалист по КОДОВЕ и ШИФРИ от екипа на сър ФРАНСИС УОЛСИНГАМ, който от своя страна отговаря за провеждането на операции на вътрешното и външното разузнаване по времето на кралица Елизабет I.
Фелипес е първият крупен криптолог на Англия. Според дошлите до нас данни през 1538 г. той е в Париж, където поддържа връзки с агенти на Уолсингам и разчита тайните шифри, образци от които са му били изпращани. Неговият принос в разузнаването се състои в това, че създава свои шифри, приети от английските тайни служби, и разкрива вражески шифри, включително използваните от привържениците на Мария Стюарт — кралица на Шотландия. Той е изключително умел в разчитането на шифри, написани на френски, италиански, латински, до известна степен — на испански, и, разбира се, на английски.
Единственото описание за външния вид на Фелипес е от Мария Стюарт. Тя го описва като рус мъж с брада, „нисък на ръст, слаб, с изпито лице и белези от шарка, късоглед, около 30-годишен“.
По тъжна ирония на съдбата може би именно майсторството на Фелипес довежда до гибелта на Мария Стюарт. Уолсингам с помощта на шпионите си и прехващането на пощата на Мария Стюарт успява да научи за заговора за убийство на кралица Елизабет. Но Уолсингам няма имената на шестимата млади мъже, които трябва да убият кралицата. Писмо, изпратено на 17 юли 1586 г. от Мария Стюарт до един от бившите й пажове — АНТЪНИ БАБИНГТЪН, е прехванато от Уолсингам. В писмото е открито закодирано съобщение. Очевидно Уолсингам кара Фелипес да добави постскриптум, преди да запечата писмото отново и да го изпрати на Бабингтън. Постскриптумът, написан със същия шифър, изисква „имената и качествата на шестимата господа, които трябва да доведат замисъла докрай“.