Кралицата на Юга
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651795
- Переводчик: Боряна Дукова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кралицата на Юга». Краткое содержание книги:
— Няма проблеми — Канябота подканяше останалите с поглед да подкрепят думите му. — Ще сложим маймуна на Голямата скала, с бинокъл и уоки-токи, за да следи за катера на митническата охрана и за птичката. Има един английски лейтенант, който е силно наш човек и освен това спи с една проститутка от наш клуб в Ла Линеа… Колкото до пакетите, не се притеснявай. Този път ще ти ги прехвърлят от рибарски кораб, пет мили на изток от фара на Сеута, веднага щом изгасне последната дневна светлина. Корабът се казва „Хулио Верду“ и е от Барбате. Канал 44 на морска честота: казваш два пъти „Марио“ и те ще те поемат. В единадесет се привързваш странично за кораба и товариш, после поемаш курс на север и се отправяш към брега, без да бързаш. Разтоварваш в един часа. В два пакетите са по местата си, а ти — у дома.
— Съвсем просто — каза Еди Алварес.
— Да — Канябота гледаше Сантяго, потта отново се стичаше по носа му. — Съвсем просто.
Събуди се преди зазоряване. Сантяго го нямаше. Остана известно време в омачканите чаршафи. Септември преваляше, но температурите продължаваха да са същите както през нощите на отминаващото вече лято. Влажната топлина, като тази в Кулиакан, отслабваше на разсъмване от лекия бриз, влизащ през отворените прозорци. Вятърът, идващ откъм сушата, носен от течението на реката, в последните часове на нощта се спускаше към морето. Стана гола — винаги спеше гола със Сантяго, както го бе правила и с Гуеро — застана до прозореца и усети приятния повей на бриза. Заливът представляваше тъмен полукръг, изпъстрен със светлини: корабите, хвърлили котва срещу Гибралтар, с Алхесирас от едната страна и Голямата скала от другата. По-наблизо, в края на плажа, където се намираше малката къща, бяха вълноломът и кулите на рафинерията, отразяващи се в неподвижната вода на брега. Всичко беше красиво и спокойно. Зората още беше далеч. Затова потърси пакета „Бисонте“ на нощното шкафче и запали цигара, облегната на прозореца. Остана така известно време, не правеше нищо, само пушеше и гледаше залива. Вятърът от сушата съживяваше кожата и спомените й. Времето, прекарано в Мелиля. Празненствата на Дрис Ларби. Усмивката на полковник Абделкадер Чаиб, когато тя му обясняваше как стоят нещата. Един приятел иска да направи една сделка, нали разбирате. И вие ли сте включена в сделката, попита — по-скоро уточни — учтиво мароканецът първия път. Аз си правя моите сделки, отвърна тя и той се усмихна по-широко. Умен човек беше полковникът. Свестен и коректен. Не се случи нищо или почти нищо извън границите, поставени от Тереса. Но това нямаше нищо общо. Сантяго не я беше молил да отива, нито й забрани да го направи. Като всички и той беше предвидим в намеренията, в грубостта и в мечтите си. Щял да я заведе в Галисия, казваше й той. Когато всичко свършело, щели да отидат в О Грове. Не е толкова студено, колкото си мислиш. Хората са мълчаливи. Като теб. Като мен. Ще имаме къща, от която ще се вижда морето, с покрив, върху който ще бие дъждът и ще свири вятърът, и двумачтова платноходка, завързана на брега. С твоето име, изписано на нея. А по време на прилив децата ни ще си играят с детски лодчици с дистанционно сред мидите.
Допуши цигарата, а Сантяго още не се беше появил. Не беше в банята, така че Тереса събра чаршафите — през нощта й беше дошла гадната менструация, — навлече една блуза и прекоси хола в тъмното. Тръгна към плъзгащата се врата, която водеше към плажа. Видя светлина и се спря да погледне от къщата. Да му се не види. Сантяго беше седнал на верандата, по шорти, гол от кръста нагоре. Работеше върху един от своите корабни макети. Настолната лампа осветяваше сръчните ръце, които сглобяваха и натъкмяваха дървените части, преди да ги залепят. Правеше старинна платноходка. На Тереса й се стори прекрасна, с корпуса от летви с различен цвят, всички силно огънати — първо ги намокряше, за да им придаде после форма при сглобяването, с благородния блясък на лака. Харесваха й медните пирони, палубата беше съвсем като истинска, колелото на руля, конструирано в миниатюра пръчица по пръчица, близо до задната част, до малката каюта, която си имаше вратичка и всичко останало. Щом видеше снимка или рисунка на старинен кораб в някое списание, Сантяго ги изрязваше внимателно и ги прибираше в една дебела папка. Оттам черпеше идеи за своите модели, които изпилваше до най-малката подробност. Без да издава присъствието си, тя продължи да го наблюдава известно време: осветения наполовина профил, сведен над частите, начина, по който ги вдигаше, за да ги огледа отблизо за дребни пропуски, а после ги намазваше внимателно с лепило и ги поставяше на мястото им. Всичко съвсем точно и красиво. Изглеждаше невероятно, че тези твърди, груби ръце с нокти, винаги нацапани със смазочно масло, които Тереса познаваше толкова добре, притежаваха подобна забележителна сръчност. Беше го чула веднъж да казва, че когато човек работи със собствените си ръце, става по-добър. Тази работа, казваше той, ти връща неща, които си изгубил или си на път да изгубиш. Сантяго не беше особено разговорлив или словоохотлив, културата му не бе много по-широка от нейната. Но притежаваше здрав разум. И понеже беше мълчалив, гледаше и се учеше. Разполагаше също така с време да прехвърли по няколко пъти определени идеи в главата си.