Кралицата на Юга

После до брега всичко вървеше нормално. Движеха се със закъснение. Протокът беше тих като езеро, затова Сантяго вдигна стабилизатора на опашката и „Фантом“-ът препусна на север. Тереса усещаше, че е притеснен, форсираше грубо и рязко двигателя, сякаш му се искаше тази нощ да свърши най-после. Няма нищо, отвърна й той уклончиво, когато тя го попита какво има. Няма нищо, абсолютно нищо. Не беше от разговорливите, но Тереса предугади, че мълчанието му е по-тревожно от друг път. Светлините на Ла Линеа се показваха на изток, от лявата им страна, когато двата еднакви бляскави силуета на Естепона и Марбеля се появиха пред тях, все по-ярки при всеки следващ подскок на лодката. Светлината на фара на Естепона беше особено ясна отляво: на всеки петнадесет секунди сияние, последвано от други две. Тереса погледна през окуляра на радара, за да види дали може да изчисли разстоянието до сушата. Тогава се сепна. Видя отразен сигнал на монитора, неподвижен, на една миля на изток от тях. Погледна с бинокъла в тази посока. Не видя нито зелени, нито червени светлини и се уплаши, че е катер, дебнещ на тъмно. Или пък друга моторница, очакваща уговорения момент да се приближи към брега.

Петнадесет минути по-късно, на плажа, работата съвсем се обърка. Прожектори от всички страни, които ги заслепяваха, викове „горе ръцете, полиция, горе ръцете, предай се!“. Сини светлини пробягваха по кръговото движение на пътя и по мъжете, които разтоварваха. Нагазили до кръста в морето, те застиваха неподвижни с пакета в ръце или ги изпускаха и побягваха безсмислено, пляскайки във водата. Сантяго бе осветен в контражур. Той се приведе, без да промълви дума, но нито се оплака, нито изруга, не каза абсолютно нищо. Примирен, но професионалист, той даде на заден ход. Когато дъното на „Фантом“-а вече не докосваше пясък, даде пълен наляво и натисна педала на газта до край. Рооооаааар. Лодката потегли покрай брега в едва три педи вода, в началото изправена на задницата, вдигнала нос към небето, после започна да прави кратки подскоци с пълно планиране в тихата вода. Отдалечаваше се по диагонал от крайбрежието и светлините, търсеше закрилящия мрак на морето и далечния блясък на Гибралтар, на двадесет мили на югоизток. Междувременно Тереса хващаше един след друг пакетите от по двадесет килограма, останали на борда, вдигаше ги и ги запращаше в морето. Ръмженето на лодката заглушаваше плясъка при потъването им в дирята на лодката.