Кралицата на Юга
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651795
- Переводчик: Боряна Дукова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кралицата на Юга». Краткое содержание книги:
Сега Канябота и сержантът от градската полиция гледаха враждебно Тереса. Очевидно подобни мисли се въртяха и из техните глави. Жените да си стоят вкъщи и да гледат телевизия, казваше мълчанието им. Тя се почувства неудобно и извърна очи. „Платове Трухильо“ прочете на табелата на къщата срещу тях. „Нови стоки“. Не й беше приятно да се втренчват така в нея. Но после реши, че като я гледат по този начин, обиждат и Сантяго. Тогава обърна лице с нарастващ гняв и издържа на погледите им, без да мигне. Да вървят на майната си.
— В края на краищата — изказа мнение адвокатът, който не пропускаше никаква подробност, — тя е вътре в нещата.
— „Нотариусите“ си вършат работата — каза Канябота, без да откъсва поглед от Тереса. — А и от двете страни искат гаранции.
— Аз съм гаранцията — възрази Сантяго. — Познават ме много добре.
— Тази пратка е важна.
— За мен всички пратки са важни, щом си плащат за тях. И не съм свикнал да ме учат как да си върша работата.
— Правилата са си правила.
— Не ми излизайте с тоя номер за правилата. Това е свободен пазар и аз си имам собствени правила.
Еди Алварес клатеше унило глава. Безполезно бе да се спори, казваше жестът му, щом между двете страни стоят две цици. Чисто губене на време е.
— Гибралтарците не поставят толкова условия — настояваше Канябота. — Паронди, Викторио… Качват и „нотариуси“, и каквото там е нужно.
Сантяго отпи глътка бира с поглед, впит в Канябота. Тоя тип е от десет години в бизнеса, беше казал веднъж на Тереса. Никога не е попадал в затвор. Това ме кара да съм нащрек с него.
— На гибралтарците им нямате такова доверие, каквото на мен.
— Това го казваш ти.
— Тогава работете си с тях и повече не ме закачайте.
Полицаят продължаваше да наблюдава Тереса с неприятна усмивка на устните. Беше зле обръснат, няколко бели косъма се виждаха по брадичката му и се подаваха от носа му. Беше облечен в трудно определим стил, както се обличат хората, свикнали да носят униформа, и когато са цивилни, дрехите им никога не си подхождат напълно. Ясен си ми, помисли си Тереса. Сто пъти съм виждала такива като теб — в Синалоа, в Мелиля, навсякъде. Винаги еднакви. Дайте си документите, неща от този род. Цинизмът на професията. С извинението, че не можеш да изкараш месеца с тая заплата при тия цени. Заловени пратки дрога, от които декларираш половината, глоби, които прибираш, но не отчиташ, чашки гратис, леки жени, компании. И официални разследвания, които никога не стигат до дъното на нищо, всеки прикрива всекиго, живей и остави и другите да живеят. Защото и най-едрата, и най-дребната риба пазят някакви тайни. Както там, така и тук. Само дето там вината не е на испанците, защото са си отишли от Мексико преди два века и точка. Тук не са толкова нагли, разбира се. Все пак, Европа е. Тереса погледна към отсрещния тротоар. Това, че са по-малко нагли, отговаряше понякога на истината. Заплатата на един сержант от градската полиция, на един полицай или испански митничар не стигаше за мерцедес последен модел като този, който въпросният тип беше паркирал спокойно до входа на кафене „Сентрал“. И със сигурност отиваше на работа в шибания си участък със същия автомобил и никой не се учудваше. Всички, включително шефовете, се правеха, че не забелязват. Да. Живей и остави и другите да живеят.