Плутоний за Исус

— Прекрасно би било да си направя един персонален купон, само че съм зле с мангизите. А за онова половин доларче, дето Фрол ми го завеща, няма да ме пуснат дори до вратата.

— Аз имам, ще ти дам — побърза да го увери Лисовски и извади от джоба си пачка долари. — Колко ти трябват?

— Абе дай там една хилядарка — каза Марк, — а рестото ще ти върна.

Лисовски колебливо погледна към Месхиев. Той се забавляваше от тая ситуация, но кимна, сякаш всичко е наред: не иска много човекът.

След като получи парите и подробни инструкции, Марк се пошегува:

— А разрешено ли е да изконсумирам поръчката?

— Разрешено е, разбира се — махна с ръка Лисовски. — Само гледай да не вържеш кънките!

— От такава доза?!

— Да те закарам ли? — попита Месхиев.

Марк понечи да откаже, но се сети, че според легендата той не би трябвало да познава Москва:

— Да, ако може натам и обратно.

— Нахалник — добродушно отбеляза Месхиев и добави: — Там има телефон, обади се, ако стане нужда.

Когато двамата излязоха, Александър Андреевич изчака няколко минути и щом видя, че автомобилът на Месхиев, опипвайки с фарове неравния асфалт, излезе от двора, вдигна слушалката и набра номера на милицията.

— Ало? Милицията ли е?… Искам да ви уведомя, че в един часа след полунощ в клуба „Петте звезди“… какво? „Петте звезди“! В този нощен клуб ще се състои среща на престъпна група, която има отношение към убийството на Виктор Тузик, директора на военния завод в Копеевск!

Лисовски набързо описа външните белези на Марк и на тримата мъже, които го бяха посетили в офиса, и затвори.

Ако всичко мине добре, с един куршум той ще убие два заека: ще се отърве от конкурентите, и същевременно от ченгето. Макар че от тоя нахалник отърваването няма да трае дълго. Но имаше вероятност, докато установят самоличността му и го пуснат, Лисовски вече да е на път за Германия.