Плутоний за Исус
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #11
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-023-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плутоний за Исус». Краткое содержание книги:
По заповед на Главна прокуратура вчера беше претърсен московският филиал на сектата „Пътят на истината“. Конфискувани са големи количества психотропни вещества, оръжие и ценности. До приключване на случая Независимая газета
… командировам капитан Марк Майер в разпореждане на отдела за борба с организираната престъпност. (Из секретна заповед)
— Защо ли? Защото ми изви ръцете!
— Я виж! А що не почнахте да се чукате ма?
— Ние да не сме клоуни? Не работим по поръчка.
— Квоо? — недоразбра Глиста.
А шофьорът бръкна в джоба си да провери дали въженцето е на мястото си. Заповедта беше да поемат момичето от прегръдката на челябинския глупак, да го задушат леко с въженцето и после да го хвърлят от покрива.
Преизпълнен с, кажи-речи, пролетарска отговорност за възложеното задание, Глиста започна тихо да се съветва с партньора си, защото до вратата за покрива оставаше само половин етаж.
— Серо, кво да я правим тая бе? Та той не я е пипнал. Дай поне нещо да й напъхаме, та оня да мине за извратен тип…
— Ей, ей, къде ме водите? — кресна Олга и рязко спря на площадката.
— Отиваме горе да огледаме дали ченгетата не са наблизо — взе да обяснява шофьорът.
— Абе ти да не си падал от гърнето като малък?! — възкликна Олга. — Върви, щом искаш, а аз оставам тук с тоя вампир — посочи тя с глава към Глиста, застанал зад гърба й.
В същия миг старият бандит я сграбчи през кръста и като притисна силно ръцете й до тялото, заръмжа — било от сладострастие, било от злоба. Шофьорът извади въженцето и започна да я души. Цялата тази хъркаща, пуфкаща и пъшкаща група тромаво се извъртя, тъпчейки по тъмната площадка, при което двамата мъже се мъчеха да завлекат момичето по-близо до стъпалата за покрива. Борбата бе погълнала изцяло вниманието им, затова Марк се приближи почти без да се прикрива и силно изрита Глиста в чатала, както беше с гръб към него. На стария бандит така му причерня от нетърпимата изгаряща болка, последвана от зловещия тъп звук от маратонката, уцелила мъжкото му богатство, че старанието му да се справи с поръчката на Робинзон тутакси се изпари. Той изрева и се тръшна на мръсната площадка, като ръмжеше и се давеше от злоба и сълзи.
Воплите на Глиста стреснаха шофьора и той инстинктивно пусна момичето. Полузамаяна, но не загубила съзнание, Олга меко се свлече на цимента и запълзя към стената, кашляйки мъчително.
Марк се спусна към шофьора и го удари рязко и болезнено по лицето. Младият мъж се дръпна и успя да го сграбчи за ръката. А Марк само това и чакаше. Светкавично вдигна ръката си, при което се завъртя така, че успя да направи крачки встрани, а тежкият здравеняк с вой и изкълчена раменна става се сгромоляса на цимента. А за да не му създава повече неприятности, Марк леко го стисна за гърлото и той загуби съзнание най-малко за двайсет минути.
— Гена, миличък, спаси ме! — скимтеше Олга до стената.
— Тихо! — заповяда й Марк. — Тичай в апартамента, вратата е отворена!
— Добре! — зарадва се тя.
Бързото шляпане на гумените й подметки по стълбите надолу показваше, че Олга вече е станала съвсем послушно момиче.
— А сега дойде ред да се занимаем и с тебе! — обърна се Марк към Глиста, като го хвана за яката и взе да го вдига.
Старият бандит така се превиваше от болка, че изправяйки се на крака, наистина се гърчеше като глист. Поглеждаше към Марк без злоба, дори жално нареждаше:
— Какво направи бе, копеле?! Какво направи!
Марк го завлече към стената, помогна му да седне и като клекна до него така, че да вижда шофьора, каза:
— Ще отговаряш на въпросите ми ясно, бързо и точно! Вземеш ли да го увърташ, бедничкото ти стопанство тоя път ще го видиш размазано по стената! Чаткаш ли?
— Ма що ме подреди така бе?! Един признат бандит?!…
— Като ти обърша сега лигите, ще спреш да си признат. Искаш ли?
— Нее…
— Правилно, защото съм гнуслив. Е, ще разговаряме ли?
И Глиста му разказа всичко, тъй като болката в слабините започна да поутихва, Робинзон бе далече, а тоя садист го държеше в ръцете си. Пък и още не се знаеше кой ще надделее утре на срещата, а сега още един такъв ритник щеше да го довърши. Старото му разхлопано сърце на лагерник нямаше да издържи.
След самопризнанията на Глиста Марк и него просна в несвяст, после го пребърка за ключовете от колата. Иззад една врата на кротко заспалата сграда някаква неравнодушна възрастна женица изписка с тъничък гласец:
— Ся ши извикам милицията!
— Непременно я извикайте! — подвикна Марк. — Но изчакайте да си отида!
Явно разумното му предложение бе прието, защото никой повече не се обади.
5.