Плутоний за Исус
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #11
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-023-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плутоний за Исус». Краткое содержание книги:
По заповед на Главна прокуратура вчера беше претърсен московският филиал на сектата „Пътят на истината“. Конфискувани са големи количества психотропни вещества, оръжие и ценности. До приключване на случая Независимая газета
… командировам капитан Марк Майер в разпореждане на отдела за борба с организираната престъпност. (Из секретна заповед)
— Сече ти пипето, Секач! — отбеляза главният.
— Голям праз! — въздъхна уморено Марк, а после в гласа му се прокрадна надежда: — Може пък да не са дошли за нас, а?
— За тебе не знам — отбеляза главният, — но ние при всички случаи ще загазим…
— Тогава ето какво ще направим: аз ще взема куфарчето и бавно ще се придвижа към кухнята. Може би оттам ще успея да се измъкна. А вие наблюдавайте обстановката. Ако видите, че става напечено, предизвикайте скандал или направо се сбийте с някого, за да им отвлечете вниманието…
Главният бързо обмисли предложението и даде благословията си:
— Друг изход явно нямаме. Тръгвай, Секач, и умната. Че от това зависи както животът на Лисо, така и твоят!
— Спокойно бе, момчета!
С тези думи на прощаване Марк стана от масата и бавно тръгна към бара, който беше близо до вратата за кухнята. На високите кръгли столчета седяха двама мъже и жената с дънковия сукман, която толкова грижовно и гальовно бе отвела до изхода богатия гуляйджия.
5.
Марк седна на столчето до нея, но така, че периферно да наблюдава положението в салона. Стараеше се постоянно да е с гръб към оперативниците — за всеки случай. На „дънковата“ дама можеха да й се дадат около трийсет години, не повече. Тя го изгледа с напрегнато безразличие. Значи, също бе забелязала появата на нежеланите гости и това не й харесваше.
— Мадам, често ли идвате тук? — попита я Марк.
— Защо?
— Трябва ми екскурзовод — натърти той.
Джебчийката с недоумение впери очи в него, при което не забравяше да поглежда и към ченгетата.
— Не знам как се чувствате вие, но мен лично ме тревожат ония сака при входа — продължи Марк. — Те така зяпат из салона, че направо ми припари на гърба. Ако ми помогнете да се измъкна, дори през комина, ще ви бъда ужасно благодарен, пък и не само на думи!
Тя го изгледа надменно, сякаш публично й бе направил непристойно предложение, но в погледа й се долавяше голяма доза престорено възмущение.
— И откъде ти хрумна, че аз знам всички изходи? — попита тя. — Защо реши, че точно аз трябва да ти помогна?
— Ми щото, миличка, ти така нежно опипваше по гърдите един дебелогъз баровец, направо като че си му милосърдна сестра и му търсиш пулса! И аз веднага разбрах, че сме сродни души.
Сега вече го изгледа с интерес. Неслучайно народът е казал, че добра дума железни врати отваря.
— Кой си ти? Май не те познавам.
— Пришълец съм, от Челябинск. Хайде по-добре да се изпаряваме оттук, а? Пък после, ако искаш, не само мога да ти разкажа цялата си биография, но дори да ти я изпея!
— Абе на мен няма от кво толкова да ми пука, кефя си се най-културно, ама ти май ще изгърмиш, ако те хванат, а?
— О, и не само аз, сладурано!
Ако досега бе изпитвала известни опасения, те тутакси изчезнаха, защото в сравнение с другите мъже в трудния й апашки живот този приличаше на красив разбойник от някой френски филм. И женското й сърце с нестихващата жажда за романтика омекна.
— Сто гущера ще намериш ли?
— Ще намеря.
— Дай ги тук.
Не бяха негови и нямаше защо да му се свидят, така че с доста галантен за един бандит жест Марк извади от джоба си смачканите на топка бледозелени банкноти и й ги подаде, без да я гледа.
Джебчийката обаче не искаше да й излиза име на кокошкарка, затова бързо отброи необходимата сума, а останалите банкноти върна с думите:
— Толкова стигат.
После се обърна към бара и повика бармана, едър мъжага с мустаци:
— Борисе!
Той бавно се приближи с известно недоволство и надменност:
— Какво има?
Джебчийката плъзна ръка между чашите на плота и му подаде парите.
— С тоя хубавец искаме коридор.
— Защо? Да не сте нарушили разпоредбата? Внесли сте оръжие…
— Налагаше се! — отговори Марк вместо смутената си помощничка. — Боря, вие можете да видите с просто око, че райският ви кът е пълен с ченгета. А ако ме хванат тук с мойто куфарче, вашият кът ще бъде затворен за доста дълго време…
— Да не сте обрали банка бе?