Отвъд зимата [bg]

Ала Кабрера вече бе договорил преминаване за групата си както с бандите, така и с униформените. На другата вечер, когато облаци покриха небето и дори звездите не блещукаха, се появи познатият на Кабрера — нисък, хърбав мъж с жълтеникава кожа и с блуждаещ като на закоравял наркоман поглед, — който се представи като Експерта. Кабрера ги увери, че въпреки съмнителния му вид, нямало по-опитен от него; на сушата бил безпомощен, ала във вода можело да му се гласува пълно доверие, познавал теченията и въртопите както никой друг. Когато бил трезвен, прекарвал времето си в изучаване на движението на патрулите и на мощните прожектори нощем; знаел как да подбере момента за хвърляне във водата, как да прекосят между светлинните лъчове и как да стигнат до точното място в треволяците, без да ги видят. Заплащало му се в долари и на човек — неизбежен разход за койота, защото без неговата експертиза и смелост много трудно можел да отведе пътниците си на американска земя. „Знаете ли да плувате?“, попита ги Експерта. Нито един не му отговори утвърдително. Каза им, че не бива да носят нищо със себе си, само документ за самоличност и пари, ако са им останали някакви. Накара ги да си свалят дрехите и маратонките и да ги сложат в черни найлонови пликове, а после ги завърза за гума от камион, която щеше да им служи за сал. Показа им как да се държат с една ръка и да плуват с другата, без да ритат с крака, за да не вдигат шум. „Който се пусне, край с него“, им каза.

Берто се сбогува с групата с прегръдки и последни напътствия. Двама от пътниците му по гащета първи влязоха в реката, хванаха се за гумата и отплуваха под водачеството на Експерта. Изгубиха се от поглед в тъмните води. След петнайсет минути мъжът се завърна, влачейки гумата по брега. Беше оставил двамата на малко островче насред реката да чакат останалата група скрити между тръстиките. Берто Кабрера за последен път прегърна Евелин нажален, защото се съмняваше, че тази клетница ще оцелее в препятствията, срещу които я изправяше съдбата.