Войните ги започват неудачниците [bg]

— Бащата на момичето, което откриха в Терлецкия парк? — намръщи се капитанът. — Деветата жертва на Вивисектора.

— Да. Ще говориш с него.

— Разбрах.

— Днес ще бъда в движение, ако има нещо — на мобилния.

— Някакви следи? — поинтересува се Шустов.

— На „Вернадски“ видях бавареца на Мрънкалото, — бавно отговори Корнилов.

Сергей, който отново беше надигнал бутилката, едва не се задави:

— Той никога не се показва.

Бандит от такъв калибър наистина нямаше какво да прави на мястото на престрелката.

— Този път се показа. — Корнилов угаси цигарата. — Имам среща с него днес.

— Кого ще вземеш със себе си?

— Студента.

— Васкин? Не е ли рано?

— Да свиква.

— Той къде е, между другото?

— Събира сведения за сградата на бул. „Вернадски“. Ще видим, как ще се справи.

— Ще видим, защо да не видим — съгласи се Шустов. — Ще го оставиш ли?

— Първо ще видя как работи.

— Ясно.

— Малко свежа кръв няма да ни навреди, тука някои идват с махмурлук на работа и даже не минават през дежурните, за да прочетат сводката.

— Отивам, отивам. — Капитанът обидено засумтя, но не успя да стане от стола.

Телефонът на майора зазвъня.

— Чакай малко, — каза Андрей и вдигна слушалката. — Корнилов.

— Ти, Корнилов, ходил ли си днес при дежурните? — чу той бавния плътен глас на генерал Шведов.

— Съвсем не, господин генерал, — уставно отговори майорът, закри микрофона с ръка и гневно изгледа заместника си.

— Много работа? — ехидно попита началникът на Московското полицейско управление. — Хубаво е, че работиш.

Шведов затвори.

— Веднага при дежурния!

Сергей изхвърча като куршум от стаята. Корнилов стоеше на телефона — той прекрасно знаеше, че Шведов обича да вдига скандалите на части, за да се получат по-добре. След две минути телефонът отново зазвъня.

— Корнилов.

Сега генералът вече крещеше:

— Знаеш ли до къде ми е тоя Вивисектор! Вчера кметът ми три сол на главата за липса на резултати, като че съм някакво детенце, а днес има още един труп!!!

Отново прозвуча сигнал свободно и Корнилов остави слушалката.

— Кирилич, нова жертва, — в кабинета влетя Шустов, — на „Ходинка“. Тринайсетата.

Майорът посочи с глава телефона.

— После.