Войните ги започват неудачниците [bg]

Шустов връхлетя в кабинета в девет и половина, носейки стек минерална вода „Светият източник“.

— Кошмар, — започна той, оглеждайки задимената стая, — истински кошмар.

Синкавата мъгла създаваше причудливо променящи се облаци между бюрата. Климатикът отдавна не работеше, и Шустов, който беше непушач, остави минералната вода на масата и демонстративно отвори широко прозореца:

— Кошмар.

— Не изглеждаш добре, — обади се Корнилов, поглеждайки го бегло. — Тежка нощ?

— Меко казано… Чакай да пийна.

Капитанът тежко седна на мястото си, измъкна от стека бутилка, отвори я и с удоволствие я надигна.

— Някакъв празник? — попита майорът, докато слушаше ритмичното бълбукане.

— Де да беше. — Сергей остави празната бутилка и изтри устни с опакото на ръката си. — Всичко гори, — оплака се той и потупа огромното си шкембе, — пари.

— Разбрах.

— Нищо не си разбрал. — Шустов посегна за нова бутилка. — Галка вчера ме замъкна в поредния ресторант, някакви художници и го препоръчали. Казва се „За стомаха“. Знаеш ли го?

— Не. Добра ли е кухнята?

— Похвалили я, — капитанът с мъка се откъсна от бутилката, — гадове.

Корнилов изсумтя. Сергей беше главният гурман на управлението, и от постоянното инспектиране на екзотични ресторанти беше пробвал практически всички световни кухни. Галка, пълната му и весела жена, напълно споделяше страстта на мъжа си към хубавото ядене. Тя водеше светската хроника в „Комерсант“ и получаваше информация за ресторантите от напълно достоверни източници.

Бълбукането спря и празната бутилка полетя към кошчето в ъгъла.

— Знаеш ли, — призна си Шустов, замислено претегляйки в ръка следващата половинлитрова бутилка, — вчера май прекалихме.

— Сериозно?

— Точно така — Очите на Сергей пламнаха. — Представи си — носят плато на два етажа, толкова! — Капитанът разпери ръце. — Даже по-голямо. Отдолу — огън, отгоре, — той примлясна, — четири вида дивеч, ситно кълцано, зеленчуци, всичко това в сос, и бълбука, съска, клокочи. Пробвах едно парченце, майко мила, огън! Пламък! Остро, парещо, топи се, потресаващо вкусно, но не може да се яде! — Шустов отново надигна бутилката, явно спомените отново запалиха пожара в стомаха му. — Една хапка — глътка вино, иначе всичко гори, просто те изгаря отвътре! Как го изядохме, акъла ми не го побира! Сервитьорите, всички, даже готвачите изскочиха да гледат!