Войните ги започват неудачниците [bg]

Около повредения Ягуар се появиха бандити — убиецът явно не беше сам. Артьом се досещаше какво търсят. Амулета. Корпусът на волгата го скриваше от Червените Шапки, но въпреки това Артьом се залепи за асфалта и замря.

На земята, под шасито на автомобила, лежеше малка черна раница. Цяла и невредима. Нямаше време за мислене. Червеноглавите, след като се убедиха, че Амулетът не е в Ягуара, започнаха трескаво да сноват между колите и идваха все по-близо. Ставаше дума за секунди. Артьом грабна раницата и на четири крака забърза към офиса. Приключенията продължаваха. Отваряйки вратата заднишком, той влетя в приемната и се блъсна в охранителя.

— Какво става?

— Викай „Бърза помощ“! Раниха Шурочка!!

— А какво става?

— Тихо! — Артьом се изправи.

— Ти как си?

— Май, добре. — Артьом метна раницата на рамо и тръгна към офисите.

Взривът привлече всеобщо внимание. Сътрудниците бързо напълниха приемната и буквално вибрираха от любопитство. Да излизат на улицата по разбираеми причини не бързаха, за това заобиколиха Артьом и поискаха подробен отчет. Кой, кога и защо? Какво прави полицията и колко трупа има на улицата? Най-активните предлагаха да се обадят в някой вестник.

С мъка пробивайки си път, Артьом се добра до тоалетната, наплиска лицето си с вода и погледна в огледалото. Слава богу, без наранявания. Физиономията е леко опушена, майната и, косата е разрошена, нищо страшно, очите гледат леко налудничаво, какво да се прави, на челото има прясна драскотина. Е, можеше да бъде и по-зле. Артьом се среса, скри драскотината под косата, изми се още веднъж и се усмихна. Получи се отвратително, но все пак се получи. Следващите стъпки бяха долу-горе ясни. Трябва да се измъкне от работа, при тия обстоятелства няма да е трудно, и да иде… да речем, при Люся, тя трябва да си е в къщи по това време. Ще стои у тях до вечерта, а после ще видим.

За да стигне до своя отдел, трябваше отново да мине през приемната. Тълпата се беше разпръснала, всички бяха на улицата, по-близо до центъра на събитията, и само охранителят си говореше с двама мъже в износени сиви костюми. И двамата бяха дребни, невзрачни, приличаха на рекламни агенти, и вчера Артьом нямаше да им обърне внимание, но сега спря. Нещо не беше наред. Защо тия двамата не се пулеха с всички останали в останките на Ягуара и не обсъждаха нарастващото ниво на престъпността? Какво искаха?

Артьом направи крачка встрани, за да излезе от полезрението на охранителя, и се убеди, че предчувствието не го е излъгало. В ръцете на единия от така наречените агенти блесна полицейска значка. Разпитваха охранителя.

— Потърпевшият е излязъл от вашия офис, от тази врата. — Единият показа вратата, през която преди няколко минути действително беше излязъл Ортега. — Не се опитвайте да скриете това. Лъжата ви е очевидна. Кажете истината.