Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Городское фэнтези » Войните ги започват неудачниците [bg]
Войните ги започват неудачниците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Войните ги започват неудачниците [bg]

Электронная книга - «Войните ги започват неудачниците [bg]». Краткое содержание книги:

Понякога войните започват съвсем делнично. От коли, паркирани на обикновена московска улица, изскачат мъже с автомати... и откриват ураганен огън по група невзрачни дребосъци с червени кърпи на главите. Разбира се, веднага настава паника. Минувачите се разбягват хаотично, а един от тях обръща масата на уличното кафене и се скрива зад нея, като прегръща раницата си. И постъпва правилно. Защото, за разлика от повечето граждани, Артьом знае много добре какво ще последва. Една от причините за започващото клане се намира именно в тази раница. Онова, което Артьом не знае, е, че в Тайния град войните избухват заради неудачници, но приключват с герои. Не знае, поне засега…
1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 136
Перейти на страницу:

Сантяго стана от креслото и се приближи до висящия на стената екран. Камерата, от която постъпваше изображението, се намираше точно срещу офиса на фирма „ГВ“, и комисарят виждаше всичко, което се случва в приемната на главния вход. Ортега, облечен в скъп костюм, се беше облегнал на пропуска и въртеше в ръка слънчеви очила. Компания му правеха двама рошави безделници с тениски и джинси, възрастна жена и охранител в безвкусно карирано сако.

— Къде са Червените Шапки? — попита Сантяго.

— Затварят кръга около сградата, — съобщи Доминго, към когото се насочваха съобщенията на всички наблюдатели, изпратени от комисаря на „Покровка“. — Не по-малко от три десетки Дуричи. Фюрерът не е там.

— Ще се появи в последния момент, — добави Тамир.

— Ще почакаме.

„Своя“ посетител Артьом позна веднага. Висок, стегнат мъж в елегантен костюм, който небрежно се беше облегнал на пропуска и замислено въртеше слънчеви очила в ръка. Освен него в приемната имаше стара лелка, държаща някаква смачкана фактура и двама доста възрастни инженери с тениски и джинси. Като видя Артьом, човекът с костюма направи крачка напред, и черните му дълбоко поставени очи се спряха на раницата.

— Вие сте приятел на Кортес. — Това прозвуча като твърдение.

Артьом мълчаливо кимна, притискайки към себе си раницата.

— Аз съм Ортега.

Мъжът явно предпочиташе прости изречения.

— Приятно ми е. — Устните на Артьом се изкривиха от нещо като усмивка.

Ортега кимна и бавно мушна дясната си ръка в джоба на сакото.

„Започва се? Какво да правя? Да бягам?! Няма да успея!!!“

Артьом трескаво стисна раницата.

— Знакът, — произнесе мъжът и извади ръката си от джоба.

На пода със звън падна връзка ключове.

Артьом потрепери.

Ортега невъзмутимо се наведе, вдигна ключовете и показа златния ключодържател с изображение на гризяща орех катерица.

— Пратката?

— Ето.

Обляният в студена под Артьом реши да използва маниера на общуване на госта си и започна да използва максимално кратки фрази. Раницата се озова в ръцете на Ортега.

— Добре.

Ортега огледа пратката, а след това явно си спомни нещо и вдигна очи към Артьом:

— Контейнерът повреден ли е?

— Не.

— Добре.

Ортега се обърна и излезе на улицата.

— Амулетът е у нас, — делово съобщи Тамир, въпреки че Сантяго и сам видя всичко. — Нищо не се случи.

— Червените Шапки ще нападнат на улицата, — без да откъсва очи от свещта, каза Доминго.

— Вероятността е деветдесет и шест процента, — потвърди Тамир.

— Артьом ще излезе ли на улицата?

— Да, — изпревари партньора си Доминго.

— И след нападението Амулетът ще се върне у него?

— С вероятност седемдесет процента.

— Никак не е лошо.

— Не точно, — повиши глас Тамир. — Имаме проблеми.

Комисарят рязко се обърна:

— Вероятността Артьом да умре е петдесет и три процента и продължава да расте.

Всичко мина съвсем просто, така да се каже делнично, и съвсем не страшно. Елегантен млад мъж дойде, взе това, което му принадлежеше и изчезна завинаги. Приключението свърши.

Артьом изпитваше огромно облекчение и… разочарование. Всичките му страхове изчезнаха и животът се върна в предишното си русло, програмирано за много години напред. Какво ще стане утре? Същото като вчера. Работа от понеделник до петък, футбол в събота, отпуска през юли. Преди няколко минути Артьом със страх очакваше неизвестното, а сега съжаляваше, че всичко приключи толкова бързо. Можеше да направи повече, много повече! А какво толкова направи? Предаде пратката и откара ранения в манастира. Героите не правят това.

— Вероятността Артьом да умре е шестдесет и осем процента!

— Доминго, какво става?! — кресна Сантяго.

— Вече не внимава, — предсказа аналитикът. — Щом започне престрелка, Артьом ще хукне на помощ на Ортега, и Секирата ще го убие.

1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 136
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)