Грегор и проклятието на топлокръвните [bg]

— Какво направи Хамнет? — попита Лукса.

— Предприе отчаян опит да спаси давещите се — хора, плъхове, прилепи, всякакви същества, — но беше безполезно. Собственият му хвъркач, клетвеният му съюзник, беше завлечен във водата от два плъха, които се мъчеха да се спасят и така и не изплува на повърхността. Хамнет беше изтеглен от водата от Марет, който беше принуден да го повали в безсъзнание, за да му попречи да се гмурне отново в онова, което вече беше езеро от трупове — каза Рипред. — Когато Хамнет се свести в Peгалия, беше, на практика, луд. Дни наред не разпознаваше никого и говореше със странни, объркани изречения. После възвърна разума си и напълно престана да говори. Няколко нощи по-късно избяга от Регалия. Последният човек, който го е видял, трябва да е била Нериса, която — бих могъл да добавя — като дете беше точно толкова неуравновесена, колкото е сега. Но тя никога не спомена това. Година след изчезването си той беше обявен за мъртъв и всички усилия за откриването му спряха — каза Рипред. — И това е историята на твоя чичо Хамнет.

— Какво стана с градината? — попита Аврора.

— Погребана е под водата. А онези дървета със златни ябълки не могат да растат никъде другаде в Подземната страна — каза Рипред. — Така че те също бяха изгубени.

Известно време Грегор чуваше само пращенето на фенера и тихото похъркване на Бутс, която спеше на гърдите му. После от пътеката вляво се разнесе измъчен глас:

— Пак ли разказваш стари истории на хора, на които това не им влиза в работата, Рипред? — Грегор не знаеше от колко време Хамнет седи там, върху Фрил, прегърнал спящия си син. Изглежда достатъчно дълго.

— Знаеш теорията ми по този въпрос, Хамнет. Колкото по-често се разказват историите, толкова по-малка е вероятността да ги повторим — каза Рипред. — Може би това ще спаси племенницата ти някой ден.

Лукса и Хамнет се спогледаха.

— Може би — каза Хамнет. — Зависи чий слух е наследила.

— Намерихте ли нещо? — попита Рипред.

— Така ми се струва — каза Хамнет. Вдигна шепа растения. Корените още висяха от стъблата. В юмрука си стискаше китка звездовидни листа.