Грегор и проклятието на топлокръвните [bg]

Грегор си спомни първата си среща с Фрил. Нямаше да я забележи, ако тя не беше отворила уста да улови топката на Бутс.

— О, да, вярно. А ако това не подейства?

— Тогава тя се опитва да сплаши и прогони онзи, който я застрашава. Съска и разтваря яката си, с която изглежда много по-голяма и страшна — каза Хамнет.

— На Бутс не ѝ подейства — каза Грегор и се засмя.

— Не, Бутс веднага се опита да я изплаши на свой ред. — Хамнет се усмихна. — Ако Бутс представляваше истинска заплаха, Фрил щеше да започне бясно да удря с опашка по земята.

— А ако нещо все още се опитва да я нападне? — попита Грегор.

— Бяга. И то много бързо, щом се изправи на задни крака. Побягва към някое място, където лианите ще издържат тежестта ѝ и се покатерва високо над нападателя си — каза Хамнет.

— Но ако няма лиани, ако е притисната и някой се опитва да я убие? — попита Лукса.

— Тогава се бие. Има много страховити зъби, ако реши да ги използва. Но това винаги е в краен случай за разлика от жителите на Регалия, които, изглежда, почти незабавно решават, че няма друг начин — каза Хамнет. — Тук в джунглата открих, че много същества предпочитат да не се бият. Но ако първият ти инстинкт е да посегнеш към меча си, никога няма да разбереш това.

Грегор не знаеше дали Хамнет успя да убеди Лукса, че е постъпил правилно, но поне я накара да се замисли за това.

Поляната със звездната сянка беше почти наполовина обрана. Вече имаха огромна купчина растения. Грегор усещаше как с всеки стегнат наръч все повече му олеква. Бяха се сдобили с лекарството. Сега оставаше само да го занесат в Регалия и да го дадат на жертвите. Майка му щеше да оздравее и всички можеха да се приберат у дома. А ако тя все още искаше да се преместят във Вирджиния, Грегор щеше пръв да си приготви багажа.

Той си представи как живеят в семейната ферма на баща му във Вирджиния. Там беше доста хубаво, макар в известен смисъл да беше далече от други хора и сгради, и тъй нататък. Той обичаше Ню Йорк, щяха да му липсват приятелите, но ако по този начин нямаше да прекарват в страх всяка минута, щеше да си струва — и още как.

Точно си мислеше как може би ще се научи да язди кон, когато видя, че Аврора рязко вдига глава. Нике също се изправи. После Рипред и Лапблъд вирнаха носове във въздуха. Всички гледаха към другия край на поляната.

— Какво? Какво има? — попита Грегор. Обикновено прилепите реагираха на плъхове; плъховете обаче също реагираха така, сякаш наблизо имаше някаква опасност. — Някакво растение ли е? — Все още не се беше съвзел от срещата със сребристите цветя.

— Не! — изръмжа Рипред. — Как изобщо са влезли тук?

— Сигурно са си прогризали път със зъби — каза Нике. Тя неспокойно отваряше и затваряше криле.

— Кой? — попита Грегор, като грабна Бутс на ръце. — Кой си е прогризал път?

Но преди Нике да успее да отговори, Грегор видя как червената вълна започва да се излива на поляната. Бяха подредени в толкова гъсти и плътни редици, че изглеждаха като едно цяло, като гъста кървава течност, стичаща се към него. Той насочи лъча на най-хубавото си фенерче натам и видя, че вълната се състои от отделни същества.